Вечност: Сблъсъкът на времената (24)

Една снежна история

• (в живота на всяко момиче има една голяма любовна история в началото на една зима, когато всичко започна)

    „В онзи ден, когато те видях вече знаех, че с теб искам да прекарам живота си. Знам, че ще се повторя за хиляден път, но знам, че и ти много обичаш да го чуваш всеки път...

    Преди няколко години ти работеше в онзи магазин, който си остана нашето място, където обичам да се връщам всеки ден в мислите си и да се усмихвам доволно. Беше толкова чаровна, че не мога да намеря думи, с които да опиша какво точно изпитах, когато те видях, но светът ми се преобърна и усетих „пеперудите“ в стомаха. Не можех да не се завъртам всеки път щом минавах оттам, в опита си да те видя и да ти се наслаждавам. Плени ме веднага и аз исках да те гледам все повече, и повече (затова и пиех по няколко кафета на ден). И така, докато продължавах да твърдя, че е невъзможно да се влюбя се влюбих... Влюбих се в теб и съм влюбена в теб до ден днешен, и няколко години по - късно аз те обичам повече от всякога и от всичко. Ако знаеш само колко време преди това си те пожелавах и най - накрая, когато вече дойде ред на първата ни среща, всичко в мен подскачаше...

    Нямах търпение да те видя, да бъдем насаме и да те опозная. Няма да забравя колко напрегната беше, а нямаш представа колко желаех да те прегърна и целуна още веднага, и едва дочаках до момента, в който застанахме на спирката и те целунах за първи път. Тази целувка е толкова специална за мен и страшно много се радвам, че все още си с мен, и мога да усещам вкуса й всеки ден. Всеки един момент, който сме прекарали заедно ме кара да се усмихвам тайно, когато си легнем и те гушна; когато се караме; когато ми е тъжно... Всеки ден всички тези спомени и моменти, в които сме били заедно, всичко това е моят лъч светлина в тунела - ти си моето слънце, което вече е изгряло на моята улица, и се надявам никога да не си отиде. Ако трябва ще убия човек, но няма да те пусна да си отидеш и винаги ще се старая да те правя щастлива, за да мога, и аз да бъда щастлива. Искам да се кача на най - високото място и от там да изкрещя на всички, колко много, и колко сляпо те обичам. Как винаги ще бъда само с теб и ще искам само теб. Как за мен ти си най - красивата жена, тази, която искам да бъде моето семейство. Искам да знаеш, че винаги, когато имаш нужда от мен аз ще бъда насреща и никога няма да те оставя.

    Затварям очите си и виждам пак теб, и до края на живота си ще виждам само теб! За мен друга не съществува. Още даже не мога да повярвам, че ми каза  „Да“. Каквото мога да променя, ще го направя, за да бъдеш спокойна и щастлива, защото за мен това е най – важното, и искам да бъдеш спокойна и ти, защото никой не може да ни раздели.

    И пак съм там пред магазина, и се радвам на усмивката ти; и пак съм до теб в леглото, и те прегръщам и сърцето ми е спокойно.

    Освен себе си не мога нищо друго да ти предложа, но се надявам, че ще ти стигна и знам, че след 60 години пак ще те чакам с нетърпение да се прибереш, и да ме прегърнеш и целунеш. И след 60 години пак ще съм така влюбена в теб, защото ти си моята половинка. Ти ме караш да се чувствам цяла, да бъда щастлива, да виждам цвят в сивите ни ежедневия и то най - красивия цвят.

    Всичките ни моменти заедно (хубави и не чак толкова хубави); всяка целувка; всяка усмивка и дори всяка пролята сълза, както, и абсолютно всичко свързано с теб, мен и нас ме кара да  продължа да се боря! Не мога да ти опиша всичко, което е в главата, сърцето и душата ми, но ти винаги си била, и винаги ще бъдеш жената на живота ми!“