Любов моя, гибел моя...
Беше започнало да се стъмва, когато Алисън влезе в „Рейнщайн“ без да светва каквато и да било светлина, за да не буди подозрения.
- Преспа с него, нали? - разтреперан глас прекъсна мислите й, на един не толкова добре очертан силует, а единственото, което се чуваше бяха токчетата по дървения под.
- Катрин?
- Отговори! Спа с него, нали?
За пръв път хладнокръвният убиец изпита чувство на страх, страх, породен от гнева на влюбената жена.
- Мълчиш... Мълчанието е съгласие, ти ми каза това, помниш ли?! - извика хубавицата. - За твое добро е да не мърдаш!
- За мое добро?
- Да, смъртта ти ще дойде по - бавно така! - каза с вледеняващ глас Катрин.
За първи път толкова глупава и толкова безразсъдна, Алисън Рейн реши, че ще стигне до някакво оръжие преди Катрин да стигне до нея...
- Голяма грешка... - каза Джоунс.
Луната закачливо играеше с преследвача, като се отразяваше в призрачно бледата му кожа. ...