Следващата седмица ми се стори протяжно дълга. Шефовете бяха изнервени, а офисната работа извираше като досаден водопроводен теч. Господин Казанова отбелязваше присъствие в социалните мрежи и се плезеше дяволито от прозорците на месинджъра. Ама какво изобщо намирах в него? Нито беше красив, нито беше секси, дори ме дразнеше.Но пък беше интелигентен... безспорно. От онзи тип интелигентност, която е дотолкова отегчена от фарса на живота, че не пропуска да му се подиграе при всеки удобен случай. Да, точно това ми харесваше в него - бунтът срещу установеното, тривиалното, нормалното. Защото това беше и моят протест срещу фалша на ценностите. Протест, който заявявах със всяка свалка, със всеки флирт, със всеки "секс за една нощ".
Тъкмо разбърквах сутрешното си кафе, когато прочетох на екрана "Искаш ли гости довечера? ". Отново директна атака. Опитах се да поувъртам, но любопитството така ме загложди, че не можех да си намеря място. Мислите се мятаха и блъскаха в натежалата ми от работни про ...