Следващата седмица ми се стори протяжно дълга. Шефовете бяха изнервени, а офисната работа извираше като досаден водопроводен теч. Господин Казанова отбелязваше присъствие в социалните мрежи и се плезеше дяволито от прозорците на месинджъра. Ама какво изобщо намирах в него?  Нито беше красив, нито беше секси, дори ме дразнеше.Но пък беше интелигентен... безспорно. От онзи тип интелигентност, която е дотолкова отегчена от фарса на живота, че не пропуска да му се подиграе при всеки удобен случай. Да, точно това ми харесваше в него - бунтът срещу установеното, тривиалното, нормалното. Защото това беше и моят протест срещу фалша на ценностите. Протест, който заявявах със всяка свалка, със всеки флирт, със всеки "секс за една нощ".

Тъкмо разбърквах сутрешното си кафе, когато прочетох на екрана "Искаш ли гости довечера? ". Отново директна атака. Опитах се да поувъртам, но любопитството така ме загложди, че не можех да си намеря място. Мислите се мятаха и блъскаха в натежалата ми от работни проблеми и безсъние глава. Какво ли е да го правиш с толкова дребен мъж?  Какви пози предпочита?  Колко ли ще издържи? ". А, да, забравих да му напиша, че съм в цикъл. "За мен това не е проблем " проблесна почти мигновения отговор от екрана. Не се изненадах - дори напротив. Така декорът ставаше много, ама много натуралистичен. И за да ми върне тръпката от това, че го разигравах, не пожела да уточни кога ще дойде. Искаше да го чакам и да тръпна, дори ако може да се побъркам от нетърпение. И... успя.

Наближаваше полунощ, аз напразно сновях из стаите, нагласена в най - новото си секси бельо и се опитвах да не поглеждам телефона си през пет (или може би през две)  минути. "Проклетник! Върза ми тенекия, никакъв го няма!". Очевидно беснеех, но защо ли?  Ще си легна да си поспя, няма да се ядосвам с глупости, и без това ми стана студено да се разкарвам само по бельо! 

Облякох си една порядъчно дебела пижама и  почти бях заспала, когато издрънча сигнал за смс. Мамка му, беше той!  "Долу съм, ще ми отвориш ли? " се показа безпардонно на дисплея. Отначало се вбесих. После....отидох да набутам пижамата в някой шкаф.

Открехнах лекичко входната врата. Той се вмъкна почти като сянка през тесния отвор. Удари ме миризма на кръчма. Целуна ме жадно по устата и ме хвана алчно за едната гърда. В отговор захапах до кръв долната му устна.  "Бях с приятели на заведение. " - "Защо не се обади по-рано?  " - "Бях на две пресечки оттук, нямаше смисъл ". Минавайки през кухнята, той отново ме награби. Отскубнах се от ръцете му и му смъкнах джинсите с две - три бързи движения. Предишният път беше разбрал, че и моят език работи доста добре и не оказа никаква съпротива. Държеше ме за косата, докато  изяждах необичайно едрия му, добре оформен член. А после на широката спалня бельото ми беше захвърлено на паркета с кратки, но изключително театрални движения. Кървях силно, но това изобщо не го отблъскваше. Обладаваше ме със същата доминираща сила, с която вършеше и всичко друго. Чукаше ме едновременно пренебрежително - като безжизнена секс - кукла и поклоннически - като езическа богиня. Крещях като обезумяла от превъзбуда и удоволствие върху окървавените завивки, когато телефонът ми зазвъня неудържимо.