Телефонът звънна!Веси вдигна и чу гласа на Венци.Искаше и се да затвори,да не го слуша,да не слуша отново неговите лъжи но не можеше.Сърцето й искаше да го слуша.Уговориха се да се видят след около час на кафето до плажа.До момента на срещата Вес не престана да мисли за това какво ще му каже,какво ще направи.
-Здравей!-чу се гласът му зад нея докато го чакаше.Той се наведе за да я целуне по бъзата а тя се дръпна.
-Закъсня-отсече тя и седна на най-близката маса.-Защо искаше да се видим?Какво толкова искаше да ми кажеш?
-Защо се държиш така? Защо си насъбрала толкова омраза към мен?-Учудено запита Венци.
-Защо ли?Помисли си колко пъти си ме наранявал и колко пъти си се издунвал пред другите.Защо ти трябваше да говориш пред всички останали за мен и Сашо?Помисли си колко пъти си се държал гадно с мен.-започна да нарежда Веси.
Той седеше и мълчеше,не знаеше какво да каже.Искаше му се да й каже колко я харесва и дори може би обича,но не можеше.Не можеше да каже дори едно извинявай за всичко ...