Телефонът звънна!Веси вдигна и чу гласа на Венци.Искаше и се да затвори,да не го слуша,да не слуша отново неговите лъжи но не можеше.Сърцето й искаше да го слуша.Уговориха се да се видят след около час на кафето до плажа.До момента на срещата Вес не престана да мисли за това какво ще му каже,какво ще направи.
 -Здравей!-чу се гласът му зад нея докато го чакаше.Той се наведе за да я целуне по бъзата а тя се дръпна.
 -Закъсня-отсече тя и седна на най-близката маса.-Защо искаше да се видим?Какво толкова искаше да ми кажеш?
 -Защо се държиш така? Защо си насъбрала толкова омраза към мен?-Учудено запита Венци.
 -Защо ли?Помисли си колко пъти си ме наранявал и колко пъти си се издунвал пред другите.Защо ти трябваше да говориш пред всички останали за мен и Сашо?Помисли си колко пъти си се държал гадно с мен.-започна да нарежда Веси.
 Той седеше и мълчеше,не знаеше какво да каже.Искаше му се да й каже колко я харесва и дори може би обича,но не можеше.Не можеше да каже дори едно извинявай за всичко което й бе причинил.Тя го бе променила изцяло.Някогашният женкар вече беше опитумен.Двамата седяха и се гледаха.Вес очакваше отговор но по всичко личеше че няма да го получи.А и самата тя не знаеше дали иска да разбере истината."Ами ако каже че ме обича какво да правя"мислеше си тя "Да му кажа ли че изпитвам същото или да си мълча и да продължа живота си без него.По дяволите какво да правя..."
 -Виж...-нейният глас прекъсна тишината.
 -Аз...-добави Венци.
 -Славо-Веси го нарече така защото знаеше че така му казват само най-близките му хора.-Забрави за всичките вапроси които ти зададох.Не ме интересува нищо свързано с теб. Искам малко спокойствие.Откакто те познавам животът ми се промени тотално. Не искам да живея така-каза почти през сълзи Вес.-Не искам чу ли?
 -Но...-прекъсна я Венци.-Какво стана?Какво се промени?
 -Просто ме остави на мира,разбра ли?-каза Вили и си тръгна.
 Венцислав остана безмълвен.Нямаше представа какво се случва.Защо така се получи.
 Въпреки че не преставаше да мисли за него,Вили беше решила да прекара тази почивка добре,да се забавлява и да не позволява на нищо да и развали настроението. Дни наред тя обикаляше из Байона с брат си и Еми и и беше добре,докато не стана 27 август-рождения ден на Венци.През целия ден тя се чудеше дали да му пише съобщение или не но така и не го направи. Продължи напред като си мислеше че няма да го види до другото лято.
 ***
 Една сутрин се звунна на вратата.Беше Емилия с приятеля си и някакув техен приятел. Еми беше доста променена.Веси я помни като тихо и кротко момиче което не искаше и да погледне момче.А сега-тя си имаше приятел, беше си намерила много нови приятели с които прекарваше дните си и беше променила коренно дуржанието си.Така определено й допадна повече.
 -Хайде с нас в съседния град.Ще пием по едно кафе и се връщаме.Какво ще кажеш?- запита я Еми.
 -Добре но ако можете да ме изчакате 20-тина минути няма да е зле-засмя се Вес и влезе да се пооправи.
 ***
 Той седеше сам.Питаше се как ли ще мине поредният му празен и скучен ден.Взираше се в единствената й снимка която имаше и се питаше какво става.Знаеше че тя е в съседния град,знаеше и това че сигурно тя не се сеща за него,тъй като не му честити рождения ден,знаеше и че няма да я види.Тои повдигна насълзения си поглед и я съзря.Божествен ангел озарен от светлина.Облечена в синьо-цветът който адски и отиваше- тя сияеше.Той забеляза колко е щастлива тя.Смееше се и се забавляваше с приятели.И въпреки че искаше да говори с нея той стана и си тръгна...