1 мая 2017 г., 00:27

Виенско кафе 2/ 16 

  Проза » Повести и романы
601 2 3

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

8 мин за четене

След като се наиграхме ме гушна:
– Хайде да си се съберем пак.
Поклатих глава:
– Не мога, имам убийствена неустойка в договора, а адвокатите на Драшев са железни. А и не мога постоянно да сменям фирмите, това е несериозно.
– Аз ще се оправя с Драшев, ще купя фирмата.
Надигнах се на лакът, за да го виждам:
– Защо ми се струва, че имаш пари, а не ми връщаш заема?
– Нямам, наистина. За заема няма какво да се притесняваш, казах ти ще си покрия всичко. Един приятел ми иска дяловете в разни работи по морето, ще го накарам да купи фирмата от него и да ни я даде, но...
– Какво?
– Ами... къщата е заложена. Смятах да я продам и да си взема апартамент с ипотека, продадох другия миналата година, но ако се съберем по-добре да я запазим.
– Продал си апартамента? Здраво си я окъсал, а? Искам ли да чуя колко е ипотеката на къщата?
Той ми направи нещастна физиономия и аз го целунах лекичко по устата.
– Нищо, ще се оправим. Убеден ли си, че Драшев ще продаде фирмата?
– Да, вече е говорил с някои хора. Стига да не съм аз, веднага ще я продаде.
– Под чехъл е, а?
Борил ме погледна и аз се засмях:
– Жена му ме сгащи преди време и ми вдигна луд скандал. Накрая и казах да отиде да намери детектор на лъжата и аз ще си платя теста.
– Защо просто не те махне?
– Защото и моя адвокат беше железен, може да ме уволни само ако падна под определени показатели всеки месец, но Драшев беше коректен и те са напълно реалистични и аз си ги покривам. И сме на добра печалба за първата година и двата месеца на тази.
– Ти съдружник ли си?
– Да, в момента с 8 процента.
– Дал ти е 8 процента ей така?
– Не, разбира се. Изплатих му ги с печалбата от първата година. Бяхме се разбрали да изплащам до 49 %.
– Не схващам смисъла от това, ти нали взимаш сега 50 процента от печалбата?
– Влагам си парите в дял от успешна фирма, това е смисъла.
Борил ме придърпа към себе си.
– С мен искаш ли да си съдружник...
Замълчах за няколко секунди и после му се усмихнах:
– Даамм, но с дете.
– В смисъл?
– Искам дете.
Той ме погледна озадачено:
– За какво говориш?
– За бебе, Бори. Искам дете от теб.
– Дете?! Сериозно ли говориш?
– Напълно.
– Искаш да раждаш на 45?!
– Защо не, откак свят светува жените са го правели.
Той се замисли за момент и после поклати глава:
– Ще съм на 67 на абитуриентската му, даже 68... В най добрия случай. Не. Избий си го от главата. Прекалено стари сме.
Целунах го по бузата:
– Решила съм, Бори. Ако ми откажеш, ще го направя от някоя епруветка. Вече съм намерила донорска клиника в чужбина. Но не искам така, искам да е от теб. Ти си страхотен баща и искам детето ми да има такъв. Ако не дай боже нещо се обърка и... Ако се роди болно, ще се разделим и аз ще си поема всичко. Няма да те притеснявам за нищо.
Той се дръпна леко назад:
– Боже, Алекс. Що за мнение имаш за мен? Ще си зарежа детето защото е болно? Що за човек мислиш че съм, някакъв изрод?
– Не, просто...
– Какво не... Не вярваш, че наистина ги обичам ли? Децата са ми най-важни, Алекс. Болни или здрави, те са ми най-важни. Намерила си клиника?
– Да.
– От колко време мислиш за това?
Свих рамене:
– От около година.
– Правила ли си нещо?
– Не, само си махнах спиралата.
Той ме погали по крака:
– Отворила си крепостта? Значи ако сега пусна плувците, може да доплуват?
Усмихнах се:
– Това „да“ ли е, Бори?
Той направи физиономия, че се чуди.
– Може ли да си поръчам мъжко?
– Не, аз искам женско.
– Офф, стига толкоз женски. Алекс, не ми се обиждай, но опитвала ли си с друг наскоро?
Поклатих отрицателно глава:
– Не, но ще си направя кръвен тест за бременност, за да си спокоен.
– Стига де, само попитах. Значи вратата е широко отворена, а... Я ела насам. Отпусни се, трябва да ти е много кеф, за да стане. Доктор ми го каза на времето. В овулация ли си?
– Не.
– Е, значи днес само ще учат пътя. Алекс...
– Да?
– Децата ще ни убият, да знаеш. И трите.
Засмях се:
– Вече остаряхме, Бори. Време е ние да почнем да ги ядосваме. Защо се нави?
Седях на слабините му и той си сви коленете и ме бутна лекичко назад, за да се подпра.
– Достатъчно луда си, за да купиш замразени плувци от някой скапан рязан мангал.
– Швед, Бори. Висок, рус швед, студент по медицина.
– Вярвай си, точно шведски студент ще иде да ти лъска за 50 евро. Някой гнусен, неокъпан арабин, такива ходят.
– Има снимки на вече родените деца на донорите, Бори. На този, когото аз избрах определено не приличаха на араби.
Борил ме погледна невярващо:
– Показват родените деца като мостри, за да продадат спермата? Осъзнаваш ли колко извратено е това?!
Усмихнах се:
– Не повече от всичко останало в скапания свят, Бори. Не повече.
– Понякога ме плашиш колко си цинична, Алекс. Наистина.
– Просто гледам трезво на нещата. Гените са най-важни и... - пораздвижих се малко отгоре му – затова искам твоите. Но и шведа беше хубав.
– Швед, а? Я лягай отдолу, ще ти дам един швед.

Борил се оказа експерт по темата за най-добрите пози за зачеване, явно наистина се беше старал на времето за Галя. Накрая ме покри със завивката и попита:
– Искаш ли да ходя да ти донеса златното нарче или то беше само за да ми натриеш носа за снощи...
– Не, наистина го харесвам.
– И как ти се откъсват толкова пари от сърцето за тая вода?
– Ами... Опитвам се да стана нормален човек. Колко загуби снощи на покера?
– Това ме разтоварва, Алекс. Знаеш, че не прекалявам. Ще се грижа за парите, не трябва да се притесняваш за това. За нищо не трябва да се притесняваш. Трябва да си напълно спокойна, за да направим бебчо. Иначе не става. Навремето лекар ми го обясни, ако жената е под стрес някакъв хормон се променя и не може да зачене, един вид природата я защитава. Щом е под стрес, значи околната среда не е добра за размножаване.
Зачудих се дали Надя е преспала с този лекар, преди той да си развива теориите пред Борил, но казах само:
– Спокойна съм, Бори. А и при мен става лесно, Криси стана от една заблудена капка, а Лили беше планирана и стана от първия път. Всичко ще е наред, не се притеснявай за това. Слушай, за фирмата... Не може ли, аз да му кажа на Драшев, че съм намерила човек да я купи, а вие известно време да запазите в тайна прехвърлянето на твоите дялове?
– Може, но какъв е смисъла?
– Не искам да се карам с него. Той има много полезни контакти.
– Така или иначе ще се скараш, като се разбере че аз съм дал парите да я купим и пак сме се събрали с теб.
– Няма, стига да опазим нещата в тайна докато забременея.
Борил ме погледна:
– Ще изкараш, че съм те превъртял?
– Да. Той мисли, че ти си виновен за измисления ми аборт. Ако си ме прикоткал отново и аз съм забременяла, логично е да откупиш фирмата и да ми я дадеш. И това вече няма връзка с него. Да, наивна съм и имам лош вкус за мъже, но това не е причина с него да си разваляме отношенията. Ти ще си траеш и няма да го ядосваш.
– Много турски сериали гледаш, знаеш ли.
– Той има страшно много контакти, Бори и думата му тежи. Може да ми затвори много врати, ако го ядосам. Вашта вражда е безсмислена и вредна. Ти го ужили вече, като го накара да купи скапаните акции, прихвани се и почни да му отстъпваш. Виждаш, че годините се променят. Идват нови играчи, налагат нови правила, затова старите трябва да се съюзявате. Затова, дай да направим така нещата, че да не го сърдим.
Борил ми се ухили:
– Може ли първо да изч*кам и тая му жена?
– Може, но като я гледам по-скоро тя ще те изч*ка, като първо ще те нашиба с камшик.
– Доста ти е викала, а?
– Пак леко се разминах, убедена съм, че него го е набила.
– Едва ли, по-скоро е била мила. Той се кефи на боя, мазо е.
Погледнах го изненадано:
– Драшев?! Сериозно?
– Да. Жена му за това го заряза на времето.
– Тогава защо не се е влюбил в теб?
– Не знам, може би защото нямах камшик. Изпи ли си сокчето? Хайде да атакуваме пак крепостта.
– Бори, не сме стахановци, коте. Няма нужда да взимаме петилетката за три години.
– Ти сериозна ли беше за бебчо или просто се бъзикаше? Щото ако си ме бъзикала е гадно.
– Сериозна съм, разбира се. Но няма да го правим през 5 минути.
– Оффф, добре. Ама си несериозна, да знаеш.
– На 20 в клетка ли те държаха?
– Да, ама стигах през решетките. Алекс...
– Да?
– Луди сме с това бебе, знаеш ли?
Погалих го по бузата:
– Истинско семейство, Бори. Дете, дом, заедно в добро и лошо докато смъртта ни раздели... Това ми липсва. Много отдавна ми липсва. Ти го каза на времето, мога и сама, но искам с теб. Искам да остарея с теб. И с детето ни до нас. Ще сплотим децата, ще ги събираме всички, те ще ни ядосват, ние ще ги ядосваме... Истинско семейство, Бори. Без мое и твое, а с наше. Не ми казвай, че не си го искал. Вече сме по-опитни, улегнали, ще си спестим много грешки. Помниш ли колко беше хубаво да се прибереш и децата да се втурнат към теб, разперили ръчички...
Борил поклати глава:
– Луди сме, Алекс...
Целунах го по устата:
– Не се дръж като сдухана пенсия, още сме млади. Отивам да си взема душ, да си вдигнал самолета като се върна, иначе отивам при шведа.
Нямаше да го оставя да се уплаши точно сега.
 

© Elder Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??