След като се наиграхме ме гушна:
– Хайде да си се съберем пак.
Поклатих глава:
– Не мога, имам убийствена неустойка в договора, а адвокатите на Драшев са железни. А и не мога постоянно да сменям фирмите, това е несериозно.
– Аз ще се оправя с Драшев, ще купя фирмата.
Надигнах се на лакът, за да го виждам:
– Защо ми се струва, че имаш пари, а не ми връщаш заема?
– Нямам, наистина. За заема няма какво да се притесняваш, казах ти ще си покрия всичко. Един приятел ми иска дяловете в разни работи по морето, ще го накарам да купи фирмата от него и да ни я даде, но...
– Какво?
– Ами... къщата е заложена. Смятах да я продам и да си взема апартамент с ипотека, продадох другия миналата година, но ако се съберем по-добре да я запазим.
– Продал си апартамента? Здраво си я окъсал, а? Искам ли да чуя колко е ипотеката на къщата?
Той ми направи нещастна физиономия и аз го целунах лекичко по устата. ...