31 мая 2017 г., 11:11

Виенско кафе 2/ 26 

  Проза » Повести и романы
1559 3 4
17 мин за четене
Бях легнала и Борил внимателно сложи глава на корема ми:
– Искам да усетя бебо.
Беше се цупил 4 дни за скандала и накрая му беше минало.
– В 7 седмица съм, Бори. Няма как да ритне.
– Не искам да рита, искам да го усетя. Галя я усетих в третия ясно, преди това ми беше като заглъхнала и бебо ми е така сега, но го хващам от време на време.
Загледах го, дрънкаше си съвсем сериозно.
– Пиян ли си?
Целуна ме по корема.
– Не мога да го обясня, Алекс. Просто ги усещам. Знам, че звучи смахнато, но е вярно. Също като предчувствията ми.
– Внушаваш си, Бори. Дори аз още не усещам бебето.
– Не си внушавам. Просто сега е много слабо още. Нещо като радио, което трудно хващаш. После става ясно и силно и знам какво усеща. Когато разправях на Надя, каза че явно някак го усещам точно както и майката.
Гледах го скептично и той сви рамене: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Все права защищены

Предложения
: ??:??