Бях легнала и Борил внимателно сложи глава на корема ми:

– Искам да усетя бебо.

Беше се цупил 4 дни за скандала и накрая му беше минало.

– В 7 седмица съм, Бори. Няма как да ритне.

– Не искам да рита, искам да го усетя. Галя я усетих в третия ясно, преди това ми беше като заглъхнала и бебо ми е така сега, но го хващам от време на време.

Загледах го, дрънкаше си съвсем сериозно.

– Пиян ли си?

Целуна ме по корема.

– Не мога да го обясня, Алекс. Просто ги усещам. Знам, че звучи смахнато, но е вярно. Също като предчувствията ми.

– Внушаваш си, Бори. Дори аз още не усещам бебето.

– Не си внушавам. Просто сега е много слабо още. Нещо като радио, което трудно хващаш. После става ясно и силно и знам какво усеща. Когато разправях на Надя, каза че явно някак го усещам точно както и майката.

Гледах го скептично и той сви рамене:

– Истина е, ще видиш. Просто трябва да те докосвам и го чувам, не точно че го чувам, абе усещам как се чуства.

– И с всички бременни ли е така?

– Не, само с Галя и сега с бебо.

– Затова ли си накарал онова момиче да направи аборт? Знаел си, че детето не е от теб?

– Не, не знам дали беше мое. Може и да е било, пазех се да не го чуя, нямаше да мога да... Просто тя не ставаше за майка, нямаше смисъл. Аз не съм искал повече деца, ти като каза че искаш и останах като гръмнат. Но от тебе, различно е. Въпреки, че ти си в другата крайност, дондуркаш Кристиан като че ли е бебе и го направи същия като баща му.

Дръпнах си ръката от неговата.

– Какъв точно ти е проблема с детето ми? Работя и си го гледам. Ти гледаш две, даваш им много повече пари и аз никога нищо не съм ти казала. Не съм взела от твоите, за да дам на моето. Нито пък съм взела от теб. Скъсала съм си нервите, за да стане тая къща, скъсала съм си задника от работа, за да ти помагам за бизнеса ти, но ако утре стане нещо с теб, аз оставам без нищо. Всичко е на децата ти. Взе ми дори скапаните офиси, които си бяха мои.

Той ме погледна:

– Подсигурил съм те, Алекс. Имаш фирмите.

– Имам фирмите и какво точно имам от тях? В едната Надя държи 60% и не мога да продавам без нейно съгласие, за другата... Когато говорихме да купиш фирмата от Емил се разбрахме да е обикновено ООД, регистрирано в България и с теб да имаме равни дялове. Изведнъж се оказа дъщерно дружество на холдинг, който дори не знам на кого е.

– Обясних ти защо трябва да е така.

– Да, само пропусна малката подробност, че холдинга има право да определя повече от половината членове на управителния съвет. С две думи аз пак духам супата.

– Какво точно искаш, Алекс?

– Нищо, просто спри да ми правиш изречения, че си гледам детето. То ми е дете и на сто да стане. Ти се имаш за голямата работа, но майка ти още ти мъкне торби с храна и ти купува фанелки и чорапи.

– Да не мислиш, че ми се свидят парите, бе Алекс? Просто ме е яд, свястно момче го превърна в готованец. Направила си бившия си такъв, сега направи и Криско. Той работи, ти му плащаш всичко. Кой прави така? Гледаш другите работят, оправят се, че и пари пращат тука да хранят мързелите дето им се водят родители. И за апартамента, той ли не може да и скръцне със зъби на неговата и за две минути да се разберат, ама иска ли, не ще. Що да си разваля спокойствието, тя мама ще се оправи. Мама ще ни плати квартирата, мама ще ни плати екскурзиите, мама ще ни плати зъбите, мама ще ни купи билетите да се разхождаме до България когато ни кефне, мама ще ни купи кола. Ами на 24 е, аз на неговите години хранех жена и дете, ти си гледала мъж и дете и никой не ни е дондуркал. Хубаво ли ни е било, лошо ли, оправяли сме се. Сега него що не го оставяш да се научи да се оправя сам? Докога ще се крие зад полата ти, до пенсия ли?

– Ти докога ще ги гледаш Ани и Галя, до пенсия ли?

Той ме погали по корема.

– Женски са, различно е. Жената някой трябва да я гледа, ама те и двете ги намират едни... само с по един гол х*й. И аз ги гледам, к'во да правя. Но мъжкото е друго, затова беше казармата на времето, да те отделят от полата на мама, да те научат да носиш на БеПеЖе и да те върнат мъж за женене. Щото там такива си ги изял, че едно издържане на семейство песен ти изглежда. А сега какво, глезльовци и обратни. Няма да шляпаш детето, подсъдно е, пък че това същото утре ще намушка някой щото знае, че всичко му се разминава, не е подсъдно.

– Какво е БеПеЖе?

Борил ми се ухили:

– Бой, пиене и жени.

– И най-важното за един мъж е да умее това?

– Да.

Говореше си абсолютно сериозно и аз поклатих глава:

– Ако бебо е момче, няма да ти дам да го припознаеш.

Той се подпря на лакът, за да ме вижда:

– Като говорим за това, какво ще кажеш да вземем да се оженим преди бебо да се роди?

Зяпнах го:

– В смисъл с подпис, официално?

– Да.

– Не!

– Защо?

– Един път се ожених, стига ми.

– Ще сме СИО, Алекс. Всичко мое става и твое, ако сме женени.

– Благодаря скъпи, но не съм меркантилна. Взела съм те от любов.

Той пак си сложи ръката на корема ми.

– Помисли си, сериозен съм. Искам да сме си истинско семейство.

– Подписа не прави брака, Бори. И двамата с теб сме експерти по темата.

– Тогава защо те е страх да подпишем?

Погледнах го и не казах нищо.

– Гените ми са добри, за да искаш дете от мен, но не толкова добри, за да искаш да останеш с мен?

– Не ни трябва подпис, за да сме си заедно, Бори.

Той се отпусна назад на възглавницата си.

– Забрави, явно просто съм бил по-близо от шведа.

Преметнах си крака през неговите и го прегърнах през гърдите.

– Ако всичко е наред с бебо, роди се нормално и... Ще подпишем тогава, ако още искаш.

– А защо да не го направим сега?

– Защото искам детето да се роди и тогава.

Той помълча малко и после сви рамене:

– Като не искаш, не искаш. Няма да те карам насила. Мръдни, да пусна телевизора.

Дръпнах се от него и той нацупен си пусна телевизора. Въздъхнах на ум. Брак?! Откъде по дяволите му беше дошла на ума тази глупост...

На сутринта докато Борил ми сумтеше вместо да ми отговаря членоразделно напълно разбрах Надя, която искаше да убие бившата си свекърва. Спор нямаше, жената умееше да създава проблеми. На бас, че тя му беше пуснала тази муха.

Няколко месеца по-късно, Господ явно реши, че живота ми е станал прекалено скучен и ми сервира изненада.

– Остави мъжа ми на мира, курво! Или ще измета земята с тебе. Втори път няма да те предупреждавам, бабушкера смотана!

Поглеждам озадачено ядосаното момиче, което крещи застанало до паркираната ми кола на паркинга на мола. С Яна сме и се обръщам към нея, да видя дали крясъците се отнасят за нея, но тя изглежда слисана колкото мен.

– Не гледай приятелката си, парцал долен, няма да те спаси. Не гледаш ли каква си смотла, ма парцал гнусен. Ще те навра в на кучето гъза, да знаеш, смотла сбабичосана. Ако само се доближиш пак до мъжа ми, ще те залея с киселина и не се шегувам.

Явно говори на мен и аз махвам с ръка:

– Успокойте се, объркали сте жената. Който и да е мъжът ви, със сигурност няма връзка с мен.

– Млъквай, бабище нещастно. Предупредих те!

И пичката ми надира жестоко вратите с ключ, блъсва ме с ръка в рамото и си тръгва.

– Това пък какво беше?

Яна ме гледа озадачено, но аз само поклащам глава. После си вадя телефона и щраквам една снимка на момичето.

– Какво става, Алекс? Знаеш ли кой е мъжът и?

Въздъхвам и си пускам телефона в чантата.

– Ти как мислиш, кой е?

На Яна и трябват няколко мига, за да зацепи. После ме потупва успокоително по рамото:

– Недей да си мислиш глупости, може момичето просто да те е объркало. Или да си се виждала по работа с мъжа и в някое заведение и тя да е решила, че си ти любовницата.

Въздъхвам пак:

– А дано, ама надали.

– Нещо да имаш да ми казваш за нея?

Борил поглежда телефона ми и после мен с възможно най-невинната си физиономия:

– Коя е тя?

В офиса са му сме и аз сядам на ръба на бюрото му срещу него:

– Според нея, тя е жена ти, а аз съм ти любовницата. Обясни ми го доста подробно в запомнящ се скандал на паркинга на мола. После ми надра колата, заплаши ме с убийство и си тръгна.

Той се облещва насреща ми:

– Какви ги приказваш?!

Взима пак телефона ми и се втренчва в снимката:

– Кълна се, дори не я познавам!

Защо ли не е захванал с театър, много го бива.

– Това съм го чувала вече, не се мори. Искам ключовете от колата ти, ти поправи моята. И искам да се погрижиш повече да нямам причини да се ядосвам. Не искам да пометна заради простотиите ти.

– Казвам ти, Алекс, не я познавам. Сигурно те е объркала с друга жена, няма друго обяснение. Или... - той бутна стола си назад така, че да ме гледа в очите – наистина ходиш с мъжа и, и сега си търсиш оправдание в случай, че някой е видял скандала и ми каже.

– Бориле!

– Какво? Аз все съм виновен във всички смъртни грехове, а ти все се правиш на светица. Този път няма да мине, не познавам това момиче. Ще разбера кое е копелето с което си била и ще го направя на пастет!

Загледах го, че го биваше в преструвките, биваше го, но сега наистина се беше ядосал.

– Я стига, ако имах любовник, щях ли да вдигам скандал на теб?

Всъщност първото което бях направила след като оставих Яна у тях, бе да позвъня на Стефан. С него се виждахме от време на време за по кафе и приказки и си бяхме останали близки. Достатъчно, за да си разменяме по някоя целувка на раздяла и реших, че може да не сме внимавали достатъчно, някой да ни е видял и приятелката му да е решила, че още ходим. Той също имаше сериозна връзка напоследък, но след като видя снимката ми каза, че това момиче не го познава. Нямах причини да не му вярвам, той не криеше такива неща. Какво ставаше по дяволите... Борил все още ми изглеждаше най-вероятния заподозрян.

– Закълни ми се в децата, че не я познаваш.

– Ти ще ми се закълнеш ли в твоето, че не чукаш мъжа и?

– Да Бориле, и в двете ми деца.

Той ме погледа малко в очите и после сложи сложи ръка на коляното ми:

– Наистина не я познавам, Алекс и определено нямам връзка с нея. Кълна се в децата си. Вероятно просто те е объркала с друга жена.

Поклатих глава:

– Не е, тя ме разпозна, видях го. Защо някой ще иска да ни скара, Бори?

– Мислиш, че е нарочно?

– Не виждам логика иначе, не вярвам че се е объркала. Може ли Силвия да е пратила някоя приятелка?

– Силвия? Нее, тя няма да посмее, а и сега ходи с друг с повече пари от мен. Не е тя.

– Тогава кой?

Борил се загледа пак в снимката, после вдигна глава към мен:

– Мацката тунингована ли беше?

Загледах го озадачено.

– Това какво значение има? Да, направена беше.

– Ами като я гледам има поне 300 кубика силикон и е подута от ботокс като ужилена, аз не харесвам такива, знаеш го. Май си объркала мъжете, скъпа. Иди да крещиш на съпруг номер 1.

Зяпнах, мамка му, съвсем бях изключила за Андрей. Да му се не види.

– Какво се умълча, мила ми жено... Да имаш нещо да ми казваш?

– Прав си, може да е приятелката на Андрей, не се сетих за това. Ходих да го видя, може да е разбрала и да се е ядосала.

Андрей беше оплел конците и го бяха вкарали за 6 месеца в затвора за пласиране на някакви стероиди или поне така ми каза.

Борил се бутна назад със стола и ме загледа с любопитство:

– Тоя какво, влезе в панделата и почнахте да се трепете за него? И що такава любов?

– Не знам, може да си го обича.

Той загледа пак снимката на мацката:

– Да бе, направо любовта и излиза от ушите на тая. Той откъде се е опаричил? Някой обир ли са направили? Нали уж нямаше пари като го вкарваха.

Замълчах си и Борил стана сериозен:

– Ако се забъркаш бременна в нещо, сам ще те убия, да знаеш.

– Нищо не съм направила. Отидох да го видя и после той прати един приятел да ми донесе няколко стари монети да ги дам на Криси. Копали някъде и намерили разни работи.

– Даде ли му пари?

– Не, той не е искал, просто ги даде за Криси.

– Колко пъти ходи, Алекс?

Опитах да докарам невинна физиономия:

– Един.

– Александра!

Супер, пак се бях насадила на пачи яйца.

– Той е баща на Кристиан, Бори. Тези пари са и на детето ми. Няма да го оставя да издуха всичко с курвите, не и този път.

– И какво, реши ти да се направиш на по-голяма курва и да го обработиш първа?

Станах от бюрото му:

– Не си позволявай да ми говориш така!

– Повече няма да се срещаш с него без да ми кажеш. Важи от днес докато сме живи. Ясен ли съм?

– Не, не си. Аз не ти се бъркам в отношенията с Надя или децата ти, така че и ти няма да ми се бъркаш.

– Аз съм мъжът ти и бащата на това в корема ти, така че ще ме слушаш. Не се шегувам. Няма да се ливриш на оня путьо за пари или ще ви откъсна главите и на двамата. Само да разбера, че си го доближила пак и ще поръчам да го пребият така, че до живот да пикае в торбичка!

Погледах го малко и после се върнах при бюрото и се наведох към лицето му:

– Ревнуваш ли ме? Глупаво е, ако го исках щях да си го имам. Разведох се защото исках теб, ако не помниш. И да, ти си мъжът ми и бащата на нероденото ми дете, но той е баща на сина ми и е време да спре да минава метър и да си го спомни. Става дума за много пари и Кристиан има право на част от тях. Щом се дразниш, няма да го виждам повече, но да знаеш че само му правиш услуга.

– А идва ли ти на ъкъла, че щом става дума за много пари накрая някой ще ги изпее и теб ще те влачат по следователи както си с надутия корем. И ще ни одрънкат до шушка, за да се отървеш. За чатала дето ще ми сложат на мене на врата, да не говорим.

Погледнах го:

– Той ми каза, че за това не закачали.

– Алекс, тъпа ли си или се правиш на такава? Къде са монетите или каквото там ти е дал?

– У мама.

– Боже, наистина си тъпа! Защо просто не му поиска пари?

– Монетите не се обезценяват.

– Да, и са непродаваеми, ако не познаваш точните хора. Какво точно смяташе да ги правиш?

– Нищо, смятах да стоят за черни дни. Може нещо да се обърка с бебето и... не искам да събираме пари с СМС.

– Какви пари ти каза, че струват?

– Няколко хиляди лв. общо. Шест, Седем.

Борил ми се ухили:

– Дала си си толкова зор за шест хиляди? Не каза ли, че става дума за много пари?

– Че тези да не са малко?

– Кво викаш, направо ще си оправиш живота с тях. Искам да ги видя тия монети.

– Добре.

Всъщност монетите струваха доста повече. Андрей бяха направили много добър удар, но нещо се объркало с посредника на който трябвало да ги дадат и не можеха да ги пласират веднага. Другите двама не ги бъркаше толкова, че нещата се забавят, но Андрей влизаше в затвора, нямаше пари и ми се обади да ми иска на заем. Не искаше техните да научат, че влиза в затвора, беше им казал, че заминава за чужбина и не смееше да иска от тях. Аз споделих с Борил, той ми каза че съм една шматка да му се връзвам на номерата и аз след като размислих малко, реших че е прав. Която му беше яла парите на Андрей последните години, тя да си му береше гайлето. Той обаче явно много я беше окъсал и три дена подред вървя да ми реве в офиса. Аз се опънах и накрая той ми предложи монетите като залог за заем. Честно казано, щях да му дам парите и без залог, след шест години ми беше минало, можех да си приказвам нормално с него и по някоя искричка от старите чувства припламваше като го видех, но той се изтърва за удара в един разговор, мен ме хвана яд че още ме баламосва и направих така, че да реши че го отсвирвам. И като усети дебелия той ми предложи монетите. Разбира се, скри точно колко са намерили и каза, че ми дава всички. Не му се вързах, след толкова години винаги знаех кога ме лъже. В затвора омекна и понеже аз се появявах на всяко свиждане, носех манджа и цигари и редовно му пълнех сметката, докато явно всички други го бяха отсвирили, той си спомни че е баща и направи подарък за Кристиан. Доста приличен подарък. Сега изглежда бяха пласирали всичко на куп и новата му мацка си разчистваше терена. Не смятах да осветлявам Борил за подробностите, ако разбереше колко наистина струват монетите, нямаше да миряса докато не ги похарчим.

Борил ме загледа:

– Наред ли е всичко с бебето, виждаш ми се подута?

Погледнах към корема си, бях в началото на шестия и бях качила близо 9 кг. Приличах на плондер.

– Наред е, нали ходя на прегледи. Спокойно, ще качвам още. Тъй и тъй не спим заедно вече и още да надебелея, все тая.

Той сложи ръка на корема ми:

– Страх ме е, бе Алекс. Казах ти, едва не направихме беля с Надя на времето. Килограмите ти нямат нищо общо, така даже те харесвам повече.

Да бе, таман да беше навярно. Той беше от мъжете, за които най-важен бе външния вид на жената, така че щом почнах да дебелея секса стана мираж. Само че на мен хормоните ми бушуваха, гонеше ме диво желание и исках да го застрелям, задето се дърпа. В началото успявах да го принудя поне веднъж в седмицата, но беше адски измъчена работа и се отказах. Отгоре на всичко само да кажех ах или ох или да го загледах по-дълго време и изпадаше в някаква паника „ама какво ти е, добре ли си, защо викаш (ако не виках, съответно - защо не викаш)“, ужас. А аз толкова се изтормозих от цялата работа, че мислех за секс повече от нимфоманка. Само дето си оставах само с мисленето. Борил ме гушваше вечер сякаш съм му малката сестричка и блажено заспиваше, а на мен ми се искаше да го изнасиля. И за първи път му държах сметка къде ходи и го проверявах през 10 минути, не че имаше голям смисъл, но щом се тормозех аз исках да се тормози и той.