Четвъртъка започва отвратително, отсвирена съм от сделка, която ми е страшно нужна и се ядосвам дотам, че почерням деня на всички наоколо. Не че горките хора са ми виновни, но все на някого трябва да си го изкарам. Накрая се усещам, че наистина съм прекалила и се разкарвам от офиса, за радост на всички. Умувам малко и следобеда решавам да летя до Англия сама. Обаждам се и каня Надя на кафе. Въпреки протестите ми, тя идва да ме вземе от летището и после се разхождаме за кратко по следобедните лондонски улици. Дрънкаме малко общи приказки и когато сядаме в едно заведение аз и казвам:
– Имам нужда от много голяма услуга. Можеш ли да убедиш „Валдеман“ да им станем изключителни представители за България?
Надя поклаща глава:
– Те не се интересуват от България, Алекс. Говорили сме си с Томкин, за тях толкова малък пазар спокойно може да се обслужва от съседните представителства. Имат в Турция и Румъния, доколкото си спомням са проучвали и Сърбия, но България просто не ги интересува.
Привеждам ...