Четвъртъка започва отвратително, отсвирена съм от сделка, която ми е страшно нужна и се ядосвам дотам, че почерням деня на всички наоколо. Не че горките хора са ми виновни, но все на някого трябва да си го изкарам. Накрая се усещам, че наистина съм прекалила и се разкарвам от офиса, за радост на всички. Умувам малко и следобеда решавам да летя до Англия сама. Обаждам се и каня Надя на кафе. Въпреки протестите ми, тя идва да ме вземе от летището и после се разхождаме за кратко по следобедните лондонски улици. Дрънкаме малко общи приказки и когато сядаме в едно заведение аз и казвам:

– Имам нужда от много голяма услуга. Можеш ли да убедиш „Валдеман“ да им станем изключителни представители за България?

Надя поклаща глава:

– Те не се интересуват от България, Алекс. Говорили сме си с Томкин, за тях толкова малък пазар спокойно може да се обслужва от съседните представителства. Имат в Турция и Румъния, доколкото си спомням са проучвали и Сърбия, но България просто не ги интересува.

Привеждам се към нея:

– Моля те, Надя. Ще се реванширам, комисионна или друго, каквото ти прецениш. Наистина ми е важно. Искам да работя с тях. Ако се получи, нещата са ми гарантирани за години напред.

– Защо не опиташ с официално запитване?

– Опитах. Отказаха ми със същия аргумент, в момента нямат интерес към България.

– И аз да говоря, отговорът ще е същия, Алекс.

Въздъхвам на ум, Борил се оказа прав, напоследък не правеше услуги. Което беше разбираемо, щом се опитваше да ме разкара. Облягам се назад:

– Слушай, ако ти предложа съдружие във фирмата, ще се заинтересуваш ли? Няма да се занимаваш с никаква бумащина, само ще търсиш клиенти.

Тя ме поглежда изненадано:

– Съдружие?

– Да. В момента с Борил сме 50 на 50. Може да вземеш неговия дял. Печалбата е добра, а ако се съберем да работим заедно може да стане и още по-добра.

– Колко ще е цената?

– Ще седнем тримата и ще се разберем. Никой няма да гони печалба, така че няма да е висока.

– Горе-долу?

Назовавам една цифра и Надя поклаща глава:

– Нямам такива пари, Алекс. И десет пъти по-малко нямам.

Вижда погледа ми и вдига рамене:

– Не работя от години, Алексей не искаше да работя. Така че, нямам мои пари. Предложението ти е страхотно, но нямам парите за да откупя дела и няма откъде да ги намеря. Само съдружие ли те устройва?

Облягам се назад и се замислям за секунда:

– Може да се договорим за комисионна, но аз наистина предпочитам да сме съдружници. Дай да говорим с Борил и да влезеш така, но държа да пишем в договора, че не може да продаваш и да пипаш сметките. Не ми се обиждай.

Тя махва с ръка:

– Това е ясно, за сметките и другото. Проблема е, че Борил никога няма да се съгласи да вляза без пари. Няма да стане.

Звучи убедена, което ме навежда на мисълта, че вече е опитвала да го придума за подобен вариант. Замислям се отново и Надя се привежда към мен:

– Говори ти с него, а аз ще уредя „Валдеман“. И не само „Валдеман“, мога да уредя и други добри договори. Убеди Борил да вляза без пари и двете ще сме много доволни, ще видиш. Няма да ти се бъркам за нищо, ще правим нещата както ти кажеш. Няма нужда и да сме 50 на 50, може и по-малък процент.

Махвам с ръка:

– Ако ще влизаш, ще си работим на половина, това не е проблем. Въпроса е, щом мислиш че Борил няма да се съгласи, как да го измислим. Не мога да правя работи през главата му.

– Ти не можеш ли да го накараш? В крайна сметка и само договора с „Валдеман“ те бетонира, а аз ще докарам и други. Наистина мога. А „Валдеман“ ти го гарантирам.

– Сигурна ли си че ще стане, Надя? Томкин не е на толкова висока позиция, да решава такива неща сам.

– Няма да говоря с него. Познавам човек доста по-нагоре по етажите и знам, че няма да ми откаже. Но трябва да кажа, че фирмата е моя.

Гледам я, изглежда говори сериозно и наистина е сигурна, че ще успее да уреди договора.

– Говори си ти с Борил, Надя. Или дай двете заедно да говорим.

– Няма смисъл, Алекс. Казал ми го е много отдавна, пари дава само за децата. Молила съм го за заем и не ми е давал. И то няколко хиляди, а не да ми подари половин фирма. Ако послуша теб, добре. Но аз няма смисъл да се хабя. Знам какъв ще е отговора.

Да де, ама щом бяха така нещата, ако говорех аз, Борил щеше да ми каже като съм толкова ларж, да и дам от моя дял. Да му се не види, тази година фирмата не вървеше никак и ако не хванех „Валдеман“, нищо чудно да приключех на червено. А никак не ми се вярваше Борил да се бръкне да плати таксите на Кристиан, дори да му ги поисках на заем парите. Надя ме поглежда:

– Не мислиш, че можеш да го убедиш?

– Познаваш го, Надя.

Тя ми се усмихва криво, познава го. Е, той коня вече е в ряката, тъй че...

– Кажи му, че искаш дяла му за Галя, Надя. Че това е истинската причина да се съгласиш за „Валдеман“. Разработваш бизнес за детето.

– Точно в твоята фирма...

Усмихвам и се иронично и тя се засмива леко сконфузено.

– Кога ще имаш някакъв резултат за „Валдеман“, Надя?

– До две, три седмици. Зависи колко е ангажиран Франк Майер и къде е. Това не са работи за телефон, трябва да се срещнем лично.

– Познаваш мениджъра за Европа?!

Тя ми се усмихва:

– Познавам много хора, Алекс.

Зачудих се къде ли човек се запознава с топ мениджър от такъв калибър и не само се запознава, а и става толкова близък, че да може да го моли за услуги. После реших да не се задълбочавам по въпроса, важното беше че го познава.

– Добре Надя, говори и с Борил и с мениджъра и ще чакам да ми се обадиш.

– Добре. Имаш ли планове за тая вечер, след като видиш детето? Хайде да те водя на клуб за жени.

– Какъв е тоя клуб?

– Готин, с чужди хубави мъже.

Поглеждам я и тя ми намига:

– Хайде, ще ти хареса. Шоуто си го бива. Ще те закарам до Криско и към 9 ще чукнеш да кажеш откъде да те взема. После идваш да спиш у нас, освободи хотела.

Прибрах се на другата вечер и докато гледах Борил как се съблича, си помислих че плочките на стриптизьорите наистина ми харесаха. Дали да не почнех да опявам на Борил да тръгне на фитнес, почваше да пуска шкембе.