В И К Т О Р И Я
(Изповед на една „блудница”)
Дадоха ù красиво име и гордо някак - Виктория. И с това като че ли се изчерпваше всичко хубаво в момичето.
Беше толкова различна от връстниците си, че всички страняха от нея още в училище. Дребничка, късокрака, с редки коси, а очите ù - някак неестествено събрани, веждите виснали като борови клонки над тях. “Квадратна - така мислеше сама за себе си, никой не би харесал такава като мен”. Да, нямаше у Вики нищо впечатляващо, нищо красиво, което да грабва погледа на околните. Дали заради външността си, но тя се бе изолирала от всички. Чувстваше се като белязана - другите на нейната възраст имаха бърз ум, а тя не, не бе и словоохотлива, липсваше ù и чувство за хумор. От страх и притеснение, че ще ù се присмеят всеки път, когато заговори, тя дори не отговаряше на въпросите на учителите. Изчервяваше се някак неестествено, загубваше ума и дума, застанала пред дъската. Присмехулните погледи на съучениците ù я сразяваха, бяха убийствени. “Грозна и не ...