– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете.
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше виждал силуета на призрачната жена многобройни пъти, от детството си до студентските си години, когато окончателно реши да спре да ходи до вилата. Но след подигравките, които отнесе, когато сподели първия път, Лари не се осмели да каже на някой друг след това. Той само въздъхна и нищо не отговори на Карла, но тази година тя беше упорита:
– Стига, де, Лари, моля те! Знаеш, че целия град ходи на езерото на Хелоуин. Ти имаш в наследство най-голямата вила там, а ние никога не ходим там на празника. Моля те…
Три години подред Лари беше устоявал на молбите на жена си, но този път реши да поддаде донякъде:
– Знаеш ли, Карла, защо не поканиш някоя приятелка и не отидеш там с нея, а аз ще остана тук в гр ...