– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете.
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше виждал силуета на призрачната жена многобройни пъти, от детството си до студентските си години, когато окончателно реши да спре да ходи до вилата. Но след подигравките, които отнесе, когато сподели първия път, Лари не се осмели да каже на някой друг след това. Той само въздъхна и нищо не отговори на Карла, но тази година тя беше упорита:
– Стига, де, Лари, моля те! Знаеш, че целия град ходи на езерото на Хелоуин. Ти имаш в наследство най-голямата вила там, а ние никога не ходим там на празника. Моля те…
Три години подред Лари беше устоявал на молбите на жена си, но този път реши да поддаде донякъде:
– Знаеш ли, Карла, защо не поканиш някоя приятелка и не отидеш там с нея, а аз ще остана тук в града или ще отида на вечеря у брат ми?
– Наистина ли? И няма да се сърдиш?
– Щом казвам, значи няма. – усмихна се Лари.
Карла подскочи от стола от радост.
– Оооо, скъпи! Много ти благодаря! Ще се обадя на Джена, Линдзи и… Бих се обадила и на Кристин, но знаеш, че няма как… – въздъхна младата жена.
Кристин беше дъщерята на Лари. Той я беше отглеждал сам от 10-годишна възраст, когато майка ѝ беше починала. Дълги години подред той беше изцяло посветен на нея. Но когато Кристин завърши училище, Лари, неочаквано дори за самия него, се влюби в най-добрата ѝ приятелка – Карла. Той се опитваше да обясни на дъщеря си, че и той има нужда от жена до себе си, че с Карла отново се е почувствал жив, но и Кристин, и другите му роднини, твърдяха, че младата жена се интересува само от парите му. Лари и Карла подписаха предбрачен договор, според който, ако тя поискаше да се разведе в първите две години от брака им, нямаше да получи и стотинка от парите му. Вече повече от три години бяха изминали от сключването на брака им, а Карла не искаше да се развежда, но все пак роднините на Лари, и най-вече дъщеря му, все още не вярваха, че между тях има истинска обич.

 Докато Лари мислеше за дъщеря си, щастливата Карла се приготви за излизане, целуна усмихната мъжа си и потегли към вилата. Лари реши, че тази година е подходяща възможност да прекара празника у брат си. Той го канеше всяка година, но с изричната уговорка да отиде без жена си, а това Лари не искаше да прави. Звънна на брат си по телефона и му обясни, че ще отиде сам у тях.
– Значи се отърва поне на този празник от алчната вещица? – каза смеейки се брат му.
– Не говори така за Карла! Омръзна ми никой да не ме разбира в това семейство! Толкова съжалявам, че мама не е жива, може би поне тя щеше да се зарадва за мен, че най-накрая съм намерил любовта! – каза троснато Лари.
– Мама да се зарадва?! – засмя се пак брат му в слушалката. – Ти беше много малък, едва помниш мама, но ти гарантирам, че тя никога нямаше да се зарадва на избора ти на жена, и не говоря само за сегашната, да ти се чуди човек как все се натрисаш на най-неподходящите. А малката Карла сигурно лично би я удушила, особено сега, както си я пратил да пирува сама на любимото място на мама.
– Вилата на мъгливото езеро е била любимото място на мама?
– Да, беше. Но ти няма как да знаеш, разбира се, беше твърде малък, когато мама почина, изобщо не я помниш.

Лари се обиди на брат си и разочарован затвори телефона. Да, той наистина не си спомняше нищо за майка си, беше едва тригодишен, когато тя почина. Помнеше я само от малкото й снимки, които беше виждал. Набързо прехвърли в ума си спомена за всички тях и изведнъж замръзна. В съзнанието му изникна една от снимките ѝ, на които тя беше с дълга черна рокля и пусната по рамене й дълга коса. Същия силует беше виждал през всичките тези години да се носи над вилата на езерото. Възможно ли е това да беше духа на починалата му майка, която му показваше недоволството си от избора му на жени?

 Лари си спомни за Бони Уорнър, гаджето му от гимназията. След много уговорки Бони бе успяла да го убеди да отидат във вилата с други техни съученици за един Хелоуин. Няколко дни по-късно, Бони, която беше най-добрата мажоретка в училището, по време на мач на футболния отбор, докато изпълняваше фигура с другите момичета, която безброй пъти бяха изпълнявали, тя падна, счупи врата си и почина на място. Години по-късно Лари заведе за седмица на вилата студентската си любов – красивата готвачка Емили, за която той беше сгоден. Седмица, след като се бяха върнали от почивката, в ресторанта, където работеше, Емили се заля, без да иска, с вряла мазнина. След като лекарите се бореха близо месец за живота й, Емили най-накрая почина, заради високия процент на изгаряния.

 След това Лари се сети и за съпругата си Дженифър, майката на дъщеря му Кристин. Когато той се запозна с нея, вече се беше зарекъл, че няма да стъпи повече на вилата. Дженифър обаче също беше упорита и ходеше на вилата сама или с приятели. Един от първите пъти, на връщане от там, Дженифър катастрофира и едвам я спасиха в болницата. Веднъж пък я беше ужилила пчела по езика, Дженифър се оказа алергична и отново се бе разминала на косъм от смъртта. А в годината, когато дъщеря им ставаше на десет, Дженифър беше отишла на разходка около езерото и внезапно бе заваляла градушка, с късове лед с рекордна големина, единия от които бе ударил Дженифър по главата, докато тя бе тичала към вилата, за да се скрие. Този път лекарите не успяха да я спасят.

 Лари стана от стола си в паника. Значи толкова години духа, който беше виждал над къщата, беше майка му, която не одобряваше жените, които той си избираше. И някак си, с някакви незнайни свръхестествени способности, тя успяваше, дори от отвъдното, да се отърве от всяка една от тях. И ако тя считаше Бони, Емили и Дженифър за лош избор, то Карла вероятно направо й се струваше трагичен избор. И това, че младата му жена беше още жива, явно се дължеше на това, че тя никога не беше стъпвала във вилата досега. Лари трябваше да я спаси на всяка цена! Грабна ключовете от колата и подкара бързо към езерото.

 Лари не обърна внимание на многото маскирани хора, които се бяха струпали около езерото заради Хелоуин. Той влетя във вилата, но на първия етаж бе тъмно и нямаше никой. Само дано не беше закъснял! Чу шум от горния етаж, където бяха спалните, явно Карла и момичетата се бяха качили горе. Остана почти без дъх, докато тичаше по стълбището, дори няколко пъти се спъна. Ослуша се от къде се чуват гласовете, беше от голямата спалня. Запъти се натам, с ужас в душата, притеснявайки се, че жена му може би вече не е жива. Хвана дръжката на вратата, усещаше как пулсът му препуска с бясна скорост…

 Мига, в който отвори вратата, беше фатален за Лари. Той се хвана с ръка отляво и бавно се свлече на земята. Сърцето му не издържа на гледката на жена му Карла, която му изневеряваше с младия Боби Карлтън – гаджето на дъщеря му Кристин от гимназията.

 Докато последния въздух излизаше от дробовете му, погледа на Лари се зарея през прозореца, навън, към дървото до къщата. На един от високите клони бе закачено парцаливо чучело, което сигурно някой от братята му бе закачил като дете, като плашещ декор за Хелоуин и сигурно бе забравил да го свали от там. Така, в легнало положение, Лари ясно виждаше, че това е просто чучело. Но докато човек беше прав, заради мъглата и играта със светлините и сенките около езерото, всеки като нищо би объркал силуета на чучелото за реещ се над къщата призрак на жена.

06.11.2016г.
гр. Сопот