Мила, Лия
Намерих старите ни снимки на тавана. Помниш ли как брат ти ни дебнеше да ни снима за клуба си по фотография? На колко сме били? На 14-15 години? Гледам се на снимките – слаба като клечка, с онази червената рокля, която мама ми уши. Боже, колко обичах тази рокля! А ти не излизаше от сините си шорти и ми се смееше, че молех майка си да ушие и за теб червена рокля. И тя щеше, но нямаше друг червен плат. И Стефан видя снимките. Не беше ги виждал досега и дълго ги разглежда. Има една, на която сме се прегърнали с теб през талията, снимани в гръб. Тази най-дълго я гледа.
- Тук имам чувството, че косата ти ще те счупи през кръста, толкова е голяма и тежка… добре, че Наталия те държи.
И после изведнъж заплака. За пръв път го виждам да плаче, Лия. Винаги се е държал в ръце, винаги е силен, винаги ведър… Излезе навън, направи се, че има работа при Сара, а аз се направих, че нищо не съм забелязала.
Нали знаеш, че се преместихме в къщата на мама? И Стефан, дето твърдеше, че за нищо на св ...