Студено е. Навън вали сняг и в блестящата си феерия снежинките описват най-красивия си полет - първия и последния.
Тя стой на леглото, сама, загледана в зимния пейзаж. Снежинките падат от небето, а ледени сълзи обливат лицето й. Сама е отново и отново... Него го няма, излезе от живота й. Боли я, не физическа болка, тя се лекува, а душевна. А такива рани се лекуват само от този, който ги е нанесъл. Но той излезе от живота й, премина през него като ураган и унищожи всичко... унищожи нея. Тя го обичаше, тя го разбираше, тя го желаеше, но вече не. Вече го мразеше, мразеше усмивката му, мразеше погледа му, мразеше аромата на парфюма му.
Никога, никога вече нямаше да обича, той уби желанието й за любов. Не искаше друг, не искаше никой искаше само самотата и тя нахлу в живота й.
Минаха години, но тя така и не се научи да обича, беше забравила това чувство. Беше създала семейство с един прекрасен човек, но и него не обичаше.
Един ден, вървейки по улицата, тя го срещна отново след толкова годин ...