Студено е. Навън вали сняг и в блестящата си феерия снежинките описват най-красивия си полет - първия и последния.

Тя стой на леглото, сама, загледана в зимния пейзаж. Снежинките падат от небето, а ледени сълзи обливат лицето й. Сама е отново и отново... Него го няма, излезе от живота й. Боли я, не физическа болка, тя се лекува, а душевна. А такива рани се лекуват само от този, който ги е нанесъл. Но той излезе от живота й, премина през него като ураган и унищожи всичко... унищожи нея. Тя го обичаше, тя го разбираше, тя го желаеше, но вече не. Вече го мразеше, мразеше усмивката му, мразеше погледа му, мразеше аромата на парфюма му.

Никога, никога вече нямаше да обича, той  уби желанието й за любов. Не искаше друг, не искаше никой искаше само самотата и тя нахлу в живота й.

   Минаха години, но тя така и не се научи да обича, беше забравила това чувство. Беше създала семейство с един прекрасен човек, но и него не обичаше.

Един ден, вървейки по улицата, тя го срещна отново след толкова години. Позна го, можеше ли да го забрави. Той водеше за ръчичка една малка кукличка, руса коса и прекрасни големи очи. Погледнаха се, той й се усмихна със същата изпепеляваща усмивка, с която опропасти целия й живот. В очите му нямаше и капка свян, той беше такъв, какъвто тя го помнеше - непреклонен, не уважаващ, не зачитащ. Явно годините не променяха хората, помисли си тя. Усмихна се и продължи.

     След няколко дни  разбра от приятелки, че той се е прибрал от чужбина след неуспешен брак, развод, скандали и множество изневери (разбира се, от негова страна). Жена му (българка, живееща в чужбина) го напуснала след поредната „нова страст" в живота му. Оставила му беше и детето им. Той беше самотен баща, но със стабилна професия и много чар в усмивката.

Не му беше трудно, с пари можеше да си купи, която поиска, не се нуждаеше от майка за дъщеря му, сестра му я гледаше, а той я обсипваше с подаръци. Това беше единствената „жена" в живота му, която обичаше и за която даваше всичко.

     Безскрупулен във взаимоотношенията в работата, в живота и в любовта, това бе той. Един ден се сети за нея, за живота му с нея, за това, което й беше сторил. Усмихна се.

Тя беше  красива, много красива, нежна, умна, мила, чаровна, всичко, което можеше да си пожелае човек, но за него тя бе поредната играчка. Когато тя му каза, че е бременна, той се изсмя, за него парите не бяха проблем, преброи и нужната сума и и каза да абортира. За нея нямаше избор, останала без него, млада, едва сега започваща живота, това бе единствената алтернатива.                                                             Направи го, но никога не му прости. Живееше с разочарованието от него, от живота и от мъжете като цяло. Уби собственото си дете, за да продължи напред, напред към бъдещето, напред, но сама.

Бе успяла да постигне много с жертви, със сълзи и разбити надежди. От нулата стигна до висините, сама. Уважаваха я, ценяха я, възхищаваха и се. Но всеки път, когато видеше малко дете, нещо в нея проплакваше. Омъжи се, не толкова по любов, защото не можеше да обича, но създаде семейство с прекрасен човек. Скоро след това им се родиха деца, две момичета и едно момче. Те бяха като ангелчета, красиви, сладки, съвършени, но всеки път, когато ги погледнеше и беше сама, тя се сещаше за него. Детето, което уби.

            Снегът продължаваше да вали, навън бе студено и духаше вятър. В стаята едно момиче горчиво плачеше. Бе сама, беше наранена, не искаше да живее вече без него... Тогава реши да сложи край на живота си. Баща й я намери навреме, докато беше в болницата с дъщеря си, той видя нея, тази, която той превърна в убийца, сега в нейните ръце бе живота на дъщеря му. Той я погледна и разбра, че всичко в този живот се плаща и то на най-скъпата цена.