(истинска предколедна историйка със стопаджия, два москвича, сняг и песен на АВВА)
Филип доста се колебаеше дали да тръгне, облегнат на прозореца. Навън декемврийското време бе мрачно, но не особено студено. “Ще преобладава ниска купеста облачност… бла-бла бла… на места се очакват валежи от дъжд, които по високите места ще преминават в сняг” - хайде де, помисли си той, ще вали ли или не, направо ме убиват тия метеоролози, като кажат тук-там ще превали - помисли си той. Абе тръгвам, все някой ще ме качи, ех, и с мрачна решителност той облече шушляковото си зимно яке, нарами приготвената вече черна пътна чанта, като мушна за всеки случай опърпания си чадър в нея и пое навън. От града се излизаше бързо, тъй като живееше в краен квартал, а околовръстното минаваше току над горните блокове. Нямаше време дори да му стане студено - след пет минути му спря тъмнозелен Москвич “Алеко” с двама мъже отпред, които отиваха до едно село наблизо, но поне щяха да го спрат на магистралата, а там потокът ...