(истинска предколедна историйка със стопаджия, два москвича, сняг и песен на АВВА)

Филип доста се колебаеше дали да тръгне, облегнат на прозореца. Навън декемврийското време бе мрачно, но не особено студено. “Ще преобладава ниска купеста облачност… бла-бла бла… на места се очакват валежи от дъжд, които по високите места ще преминават в сняг” - хайде де, помисли си той, ще вали ли или не, направо ме убиват тия метеоролози, като кажат тук-там ще превали - помисли си той. Абе тръгвам, все някой ще ме качи, ех, и с мрачна решителност той облече шушляковото си зимно яке, нарами приготвената вече черна пътна чанта, като мушна за всеки случай опърпания си чадър в нея и пое навън. От града се излизаше бързо, тъй като живееше в краен квартал, а околовръстното минаваше току над горните блокове. Нямаше време дори да му стане студено - след пет минути му спря тъмнозелен Москвич “Алеко” с двама мъже отпред, които отиваха до едно село наблизо, но поне щяха да го спрат на магистралата, а там потокът беше доста по-натоварен и шансът да го качи някой директно беше значително по-голям. Когато го спряха, той за миг съжали, че бе тръгнал, а не бе изчакал - подухваше съвсем лек ветрец, не бе студено, но въздухът бе толкова влажен, че носът му постоянно течеше. Наоколо местността бе гориста и извисилите се дъбове караха всичко край пътя да изглежда по-сумрачно, сякаш ей сега ще се мръкне, а още бе ранния следобед. Тъкмо подмина разклона, за да излезе на главния път, когато забеляза първите снежинки да се реят из въздуха. Е, какво пък, току-виж пък заради времето хората го съжалят и му спрат по-бързо. Снегът полека лека започна да се усилва и след петнадесетина минути Филип се принуди да извади чадъра. Сигурно изглеждам доста абсурдно с него, докато махам, премина му през ума. Колите и камионите профучаваха по магистралата, а гумите им съскаха по мокрия от високата скорост асфалт, но като че ли никой дори не го забелязваше, а полека лека край пътя започва да натрупва бяла ефирна пелена. Краката и ръцете му, особено ръката, с която мяташе, започнаха да щипят от студа и той леко подсакчаше, за да се постопли. Времето напредваше, стотици коли отминаха и той леко започна да се отчайва, започна ту да им се моли полугласно, ту ги проклинаше и псуваше, а снегът толкова се засили, че не се виждаше на повече от петнадесетина метра разстояние. Започна да се замисля какви са вариантите - да мята, за да се върне наобратно, би било дори още по-глупаво от това, че бе тръгнал на стоп в такова време… наоколо нямаше села, където поне да се обади вкъщи, а по това време мобилните телефони бяха символ на лукс и обществено положение, което малцина студенти можеха да си позволят. Какво пък, до вкъщи са петнадесетина километра, би могъл да ги мине и пеша, тъкмо ще се постопли от движението, ако постои още малко тук най-много да се простуди и разболее… а и хапване имаше в чантата, пътят за обратно се виеше надолу, няма да е толкова трудно… Отначало полека, после с уверени стъпки той се отдалечи по магистралата към разклона, където сви по пътя за родния си град. Чувстваше се някак празен откъм емоции, единствено мислеше за това как ще се прибере обратно вкъщи… Улисан в мисли, не бе чул как стар Москвич 412 го бе настигнал и закова на няколко метра пред него и вратата до шофьора се отвори: - Аре бе, момче, качвай се, че изскочи топлото - и какво бе учудването му, когато приближи и видя кой кара - едра, но не дебела, синеока жена на средна възраст, а естествените и руси коси се вееха несресани на всички посоки - Тц, тц, тц, голям сняг, ако вали така до утре, ще натрупа една педя - продължи тя, превключвайки скоростите, докато Филип сядаше и машинално погледна едрите й груби ръце, стиснали волана. Не го пита нито кой е, нито за къде е, а на задната седалка бяха две голобради момчета - ученици - “Тръгнали на стоп в тоя студ, как да ги оставя”- засмя се гърлено и сърдечно тя. Филип, вече постоплен, се отпусна на седалката. Случи се така, че тъкмо тогава по старото MW радио зазвуча една песен на АВВА:
“Мечтая”

Мечтая песен да изпея,
С помощта й с всичко ще се справя
Ако чудото в приказката ти съзреш
В бъдещето влизай без да се боиш
В ангелите вярвам аз
Доброто е навсякъде край мен
В ангелите вярвам аз
И когато точното време дойде
С мечтата си потока ще премина
Мечтата ми е една фантазия,
В реалността помага ми
И дори през мрака сякаш си заслужава
С нея да премина
В ангелите вярвам аз
Доброто е навсякъде край мен
В ангелите вярвам аз
И когато точното време дойде
С мечтата си потока ще премина

http://www.lyricsfreak.com/a/abba/2830.html