Всички гледаха безизразно старата даскалка. От време навреме си казваха по нещо, засмиваха се тихо и пак се втренчваха в учителката.

Лили не искаше да слуша. За нея нямаше смисъл да чува нещо, което не ù е интересно. Тя обикновено пишеше нещо във всеки час.

-         Виж я, пак „твори” – сбутваха се съученичките ù, и избухваха в смях.

-         Като напишеш книга, искам специален екземпляр с автограф - казваха ù те, а тя само вдигаше сините си очи от листа, поглеждаше ги спокойно и продължаваше да пише.

Щом биеше звънецът, всички с голяма радост се изнасяха извън стаята. В коридорите на училището винаги беше пренаселено  от ученици, търсещи кабинетите, в които ще имат час. Отнемаше доста време да се разминеш с всички тези хора и да се придвижиш докъдето и да било.

Но за един човек в това училище винаги се осигуряваше място, колкото и хора да имаше - Димитър.

Името му пораждаше хиляди асоциации. Всички момичета искаха него. Баща му беше някаква важна клечка в общината и наследникът му беше осигурен за цял живот. Димитър беше и красавец. Умееше да поглежда със синьо-зелените си очи, изпод тъмно русите вежди по такъв начин, че да получава всичко, което пожелае. Интересуваше се от много неща и беше добър във всичко. Единственият му недостатък беше, че много добре знае колко е прекрасен.

В едно от междучасията Лили изхвърча от класната стая и хукна по коридора.

Димитър вървеше по същия коридор с верните си приятели Филип и Цецо и няколко фенки и разпалено обясняваше нещо.

-         Вчера бях в модната агенция по настояване на майка ми, разбира се. Фотографката само ме погледна и каза, че съм невероятен. Според нея съчетавам тяло като на Бекъм, усмивка ала Брад Пит и погледа на Джордж Клун и.

-         Ооо,супееер!! - изкрещяха в хор почитателките му.

И в този миг съдбата нанесе решителния удар. Лили се блъсна право в Димитър.

- Я по внимателно,скъпа - усмихна се превзето той - ако си искала да се запознаем, да беше казала, вместо да ми цапаш ризата!

- Умряла съм да се запознавам с теб!

- Ти с кой си мислиш, че говориш?! Къде се намираш, знаеш ли?!!

- Там, където се намирам аз, ти никога няма да бъдеш! - заяви тя и изчезна.

***

Вечерта, когато Димитър си легна, се замисли за събитията, случили се през деня. В съзнанието му изникна лицето на Лили и думите, които тя му каза.

-         Какво ли пък имаше предвид тая малка откачалка?! Аз мога да бъда където си пожелая! - мислеше си той - Ще ù покажа аз къде съм и какво мога да направя.

На следващия ден той обсъди плана си с Цецо и Филип.

-         Как ще се занимаваш с тая лудата, бе човек? - възмути се Филип.

-         Тя трябва да разбере, че с теб майтап не бива - подмаза се Цецо.

-         Ето я и нея - ухили се Димитър - Ей, малката как сме днес?

-         Ти си надут, както и всеки друг ден, а моето състояние не те вълнува!

-         Защо не дойдеш с мен да дискотека тази вечер?

-         Има по-важна работа от това, да се наливам с пасмина като твоята компания!

-         Отряза ли те, или така ми се струва? – засмя се Филип - Казах ти, че няма да стане. Приятелка е на сестра ми, слушал съм им разговорите хиляда пъти!

-         Приятелка е на сестра ти ли?! Утре искам подробна информация за всичко, което харесва.

-         Ааа, аз да не съм Интерпол. Разучавай си я сам.

-         Добре, но довечера ако се окажеш извън ВИП сепарето, да не ми се раззвъниш.

-         Ее, печелиш. Утре ще имаш всичко, което искаш.

***

-         Е, какво ми носиш?

-         Харесва някаква бой банда US5, чете парапсихология, пише стихове и майстори разни щуротии с фотошоп.

-         Това ли е?

-         Малко ли ти се струва?

-         Не. Добре си си свършил работата. А как тя успява да се появи точно когато ми трябва! Лили?

-         Не, няма!

-         Чакай, не съм казал нищо. Имам да правя един проект, но не разбирам нищо от фотошоп. Би ли ми помогнала?

-         Нямам време.

-         Моля те...

-         Да ти помогне някой от приятелите ти.

-         Аз нямам приятели. И не съм такъв, какъвто изглеждам... Моля те, помогни ми.

-         Добре, де, добре!Кога?

-         Например днес следобед в 3.

-         Добре.

-         Ще дойдеш у нас, нали?

Лили кимна и забърза по коридора.

***

Същия следобед около 3 часа Димитър се преоблече и си пусна любимите песни на Лили. Едва ги изтрайваше, но нали трябваше да ù направи впечатление.

В 3 и 10 Лили стигна до къщата. Такава къща тя беше виждала само по филмите. Беше огромна, почти като замък, с още по-огромен двор. Имаше красиви цветя, а водата в басейна беше кристално чиста. Тя звънна с треперещи пръсти. Уж не се впечатляваше лесно, а този път...

Димитър отвори вратата с голяма и чаровна, но изкуствена усмивка.

Сърцето на Лили заби учестено.

-         Здравей - поздрави я момчето - как си?

-         Добре съм. А ти?

-         Самотен съм...

-         US5 ли слушаш?  – учуди се тя, дочула музиката, идваща отвътре.

-         Да. Обожавам ги.

-         Мислех, че слушаш друг тип музика.

-         Казах ти - не съм такъв, какъвто изглеждам.

-         Сериозно? – погледна  го тя с недоверие.

-         Абсолютно. Тези, с които ме виждаш, не са ми приятели. Те са използвачи.

-         Това го знаят всички.

-         Да се захващаме с фотошопа.

Тя му показа основните неща, а после си говореха с часове. Разказваха си един за друг. След като тя си тръгна, той осъзна, че тя е човек, какъвто той никога не е срещал преди.

От този ден двамата станаха неразделни. Тя си мислеше, че той и е приятел и му споделяше всичко, а той хем се привързваше, хем продължаваше играта си.

Един ден, в който бяха излязли заедно, той се реши и я попита:

-         Лили, спомняш ли си, че в началото ми беше казала, че там, където си ти, аз никога няма да бъда? От доста време се чудя какво означава това. Ще ми обясниш ли какво си имала предвид?

-         Утре, така да се каже, ще те заведа на „моето място” – обеща тя.

-         Добре - усмихна се той - довечера с момчетата ще ходим на дискотека. Ще дойдеш ли?

-         Не. Ще подготвя „своето място” за твоето „посещение”.

***

Същата вечер Димитър излезе с компанията си. Не искаше да си признае, че се е привързал към малката бунтарка. Излъга ги, че още я баламосва.

-         Утре ще ми каже какво е имала предвид и ще я разкарам - похвали се той

-         Браво, браво. Ще ù покажеш, че не е трябвало да се бъзика с теб. – угодничесни го потупа по рамото Филип.

***

И ето, че настъпи денят, който Димитър беше чакал толкова време. Отиде на мястото, където го чакаше Лили. Беше малка, красива полянка. Лили беше постелила цветно одеяло на тревата, точно под голям дъб. Самата тя беше седнала на одеялото и вадеше разни неща от голяма кошница. Всичко бе много красиво.

- Това ли е тайното ти място?

- Оо, не! Седни и ще ти кажа всичко.

- Целият съм в слух.

- Мисля, че тогава, това, което казах, не е било вярно. Опознах те и разбрах, че всъщност си точно човекът, който винаги съм търсила.

- Лили, и аз разбрах какво означава истински приятел. Държа много на теб. Ти си най-важният човек в живота ми.

- Слушай сега за „моето място”. То не е реално. То е в главата ми. В моите мечти. Аз не живея в реалността. Аз живея в свят, пълен с любов. Свят без егоизъм, без бедност. Всички са равнопоставени и всички са добронамерени. Аз вярвам в Бог. И знам, че един ден мечтите ми ще станат реалност. Когато някой ме нарани, аз сядам и пиша друг сценарий на нещата и ми става по-добре. Моят свят е пъстър и шарен. Не ми трябва алкохол или дрога, за да съм щастлива. Мен ме радват дребните неща. Когато хората са добре и са щастливи, аз се радвам, а не завиждам. Да, живея в измислен свят, но съм щастлива. Тогава мислех, че ти се радваш само на пари, алкохол, дискотеки. Затова го казах, но ти ми показа, че не всичко е такова, каквото изглежда.

- Радвам се за това. Виж каква снимка съм сложил на дисплея на телефона си.

Тя взе телефона му. Вълнуваше се. Видя снимка, на която са двамата. Зарадва се още повече.

-         Имаш SMS – съобщи му тя.

-         Сигурно е от оператор. Прати еди-какво си и ще спечелиш еди-какво си.

Докато той се обясняваше, тя отвори съобщението.

- Тая наистина е голяма злетачка, щом ти се връзва - пишеше му Цецо - Хайде, ако ти е „споделила„ всичко, разкарай я и идвай да полеем.

Лили се почувства ужасно. Почти чу как сърцето ù се чупи. Пак я бяха подвели. Пак се излъга! Довери му тайните си, а той си е играел. В нейния свят нямаше такива хора. Пред себе си тя отново се закле да не вярва на никого! Обеща си, че ще продължава да живее в света на мечтите си.

-         Благодаря, че ми се довери - погледна я Димитър, без да подозира какво е видяла тя

-         Моля - отговори спокойно тя - Страшен актьор си. Защо не отидеш в НАТФИЗ? Така поне ще инвестираш парите на баща си, вместо да ги пръскаш по дискотеките.

-         Лили, какво искаш да кажеш?

-         Успя да ме подведеш. Повярвах на лъжите ти. Аз излязох глупачката, хайде иди при приятелите си, наливайте се и ми се подигравайте.

-         Лили, аз... започнах всичко уж на майтап, но всъщност...

-         Не ми обяснявай! Повтарям си думите отново. Там, където съм аз, ти никога няма да бъдеш! Прекалено повърхностен си.

Тя стана и си тръгна, а Димитър мигаше на парцали след нея. Той се замисли. Тя беше права. За  първи път той сам се почувства жалък. За какво му бяха всички пари, които баща му имаше?! С тях не можеше да си купи нито ум, нито добродетели. За какво му бяха тия „приятели”, като не можеше да им сподели нищо? За какво му бяха красивите дрехи и аксесоари, като зад тях се криеше жалка, порутена ценностна система?! Не се чувстваше никак добре... И изведнъж у него назря важно решение. Той реши да се промени. Реши да създаде своя свят по подобие на света на Лили. Реши да живее в свят без лицемерие и злоба, в свят без фалш и лъжи. Реши, че иска да е човек, а не робот, управляван от парите.

- Боже, благодаря ти, че ме срещна с нея - изрече той на глас, стана и тръгна да постави основите на новия си свят...