Всички гледаха безизразно старата даскалка. От време навреме си казваха по нещо, засмиваха се тихо и пак се втренчваха в учителката.
Лили не искаше да слуша. За нея нямаше смисъл да чува нещо, което не ù е интересно. Тя обикновено пишеше нещо във всеки час.
- Виж я, пак „твори” – сбутваха се съученичките ù, и избухваха в смях.
- Като напишеш книга, искам специален екземпляр с автограф - казваха ù те, а тя само вдигаше сините си очи от листа, поглеждаше ги спокойно и продължаваше да пише.
Щом биеше звънецът, всички с голяма радост се изнасяха извън стаята. В коридорите на училището винаги беше пренаселено от ученици, търсещи кабинетите, в които ще имат час. Отнемаше доста време да се разминеш с всички тези хора и да се придвижиш докъдето и да било.
Но за един човек в това училище винаги се осигуряваше място, колкото и хора да имаше - Димитър.
Името му пораждаше хиляди асоциации. Всички момичета искаха него. Баща му беше някаква важна клечка в общината и наследникът му беше осигурен за ц ...