Въздействие от ада (2-ра част)
Ужаси
***
По-късно реших да сляза при родителите ми и да им споделя за обажданията. Долу майка готвеше кавърма и стаята ухаеше апетитно, а на дивана татко четеше вестник.
- Добър вечер – майка се усмихна с леко пресилена усмивка.
- Здравейте – отговорих бодро.
- Баща ти го пуснаха и вече няма да го закачат – каза тя. Татко допълни:
- Вече не съм заподозрян - след което продължи да чете вестника.
Бях радостен, че татко е свободен и че вече не е заподозрян - това бе малка утеха в този печален период. Но все още не можех да им кажа какво се случи преди малко. Нямах си идея какви думи да изрека, за да прозвучи по-правдоподобно и в същото време по-меко. Не можех просто да им изрека: „Майко, татко, Иво ми на два пъти ми се обаждаше по телефона.”, най-малкото защото биха се притеснили сериозно за психическото ми състояние.
А ако е търсел и тях? Тогава със сигурност щяха да ми повярват.
- Крис, нещо тревожи ли те? – попита майка, гледайки ме в очите.
- Да – отвър ...