Липса на мечти, само безумно желание за власт и надмощие. Бездушни лица, очи, изпълнени с животински хъс за богатство. Пари и злоба. Само злоба. Първична нотка на неприязън.
Обичаш? Обичаш скъпите коли. Обичаш марковите дрехи. Обичаш да ходиш в елитните ресторанти. Обичаш да даваш заповеди. Обичаш приятелите си, купените си приятели.
Аз ли? Аз обичам дъгата. Обичам блясъка на чистите очи, детските очи, май само те останаха чисти. Обичам пухкавите котки, оранжеви за предпочитане. Обичам романтични филми и рок балади.
Сякаш не се вписвам в така устроеното общество на хората, забравили да се усмихват...
Понякога може би прекалявам с истините, разбира се, повечето хора не ги обичат особено. Че кой би искал да познават истинската му същност, изпълнена с куп несъвършенства и безброй тревоги. Е, понеже и аз съм човек, въпреки разреза ми с обществото, и аз крия надълбоко истинската си същност.
Даже ми е трудно да го нарека истинска същност. Аз съм съвкупност от много лица, живеещи в едно сърце ...