9.06.2009 г., 17:43 ч.

Възгледите на наивната в безскрупулното общество I 

  Проза » Други
1251 0 3
1 мин за четене

Липса на мечти, само безумно желание за власт и надмощие. Бездушни лица, очи, изпълнени с животински хъс за богатство. Пари и злоба. Само злоба. Първична нотка на неприязън.
      Обичаш? Обичаш скъпите коли. Обичаш марковите дрехи. Обичаш да ходиш в елитните ресторанти. Обичаш да даваш заповеди. Обичаш приятелите си, купените си приятели.
      Аз ли? Аз обичам дъгата. Обичам блясъка на чистите очи, детските очи, май само те останаха чисти. Обичам пухкавите котки, оранжеви за предпочитане. Обичам романтични филми и рок балади.
     Сякаш не се вписвам в така устроеното общество на хората, забравили да се усмихват...
Понякога може би прекалявам с истините, разбира се, повечето хора не ги обичат особено. Че кой би искал да познават истинската му същност, изпълнена с куп несъвършенства и безброй тревоги. Е, понеже и аз съм човек, въпреки разреза ми с обществото, и аз крия надълбоко истинската си същност.
      Даже ми е трудно да го нарека истинска същност. Аз съм съвкупност от много лица, живеещи в едно сърце. Сърце, защото на каквато и да се преструвам, само сърцето ми помага да запазя частицата човешко, останала в мен. Мисля си, че напоследък хората използваме повече животинския инстинкт за самосъхранение и надмощие в системата, отколкото чисто духовните възгледи за уважение към ближния и състрадание.
      Аз ли? Аз не съм нищо повече от обикновен човек. Аз съм личност, бореща се за малко по- добър свят. Наивно звучи, наивно изглежда. Накратко, смятат ме за наивна. Да, хората ми слагат всякакви етикети. Но аз не съм стока, че да бъда оценявана. Чудя се кой е този, безгрешния, който така лекомислено, без капка съмнение съди ближния си. Но това винаги е било и ще бъде.
      Айнщайн е бил считан за луд от съмишлениците си. Лудост ли се нарича жаждата да преоткриеш света, да не живееш в слепота? Лудост ли е поривът на сърцето да се бори, въпреки диктата на реалността? А сякаш единствено лудите разбират живота. Този живот, който живеем ей така, устремени към охолство и слава. На мен слава не ми трябва, не ми трябват богатство и слепи убеждения. Та нали в гроба всички сме равни. Аз искам само да изживея малкото си часове на земята пълноценно.
      А любовта...

© Нямам Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесвам.
  • Да, любовта си е лудост, но, ако питаш мен,тя е по-скоро наивност...Наивност, без която светът би загубил и малкото хубави неща в себе си...необходима наивност, в името на която живеем. А истината - истината я търсиш цял живот, но в крайна сметка излиза че тя винаги стои точно пред теб...Дори и сега...
  • Знаеш ли как въздейства написаното на сетивата ми,преобърна всичко в мен...Може би си приличаме с теб... Ценностите са някак загубили устойчивостта си и "лудите",в опита си да преодолеят лицемерната топлота на заобикалящите ги,стават някак смешни... Може би вятърните мелници на Дон Кихот придобиват заплащителни размери и рушата порядъка...
Предложения
: ??:??