21 мар. 2010 г., 08:54

За и против домашните любимци 

  Проза » Рассказы
2890 0 20
5 мин за четене

 

     С риск да бъда банална, реших да напиша тези няколко реда. Довчера изобщо не мислех да го правя. Поводът беше разказът, на който попаднах тук  в сайта - „Напаст Божия”. Всички знаем от детските си години, поне моето поколение, онази песничка за „тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак и за Шаро, дето виновно гледал снега...” Вече почти съм я забравила, а и в днешните детски градини пеят и декламират песнички, които първо аз трябва да науча с речник, а после заедно с децата ми репетираме с дни  - едни такива сложни, някои с остарели думи, които детето не ги е виждало като понятия, няма откъде да му ги покажа, но това е друга тема. Дали оттогава, но в мен е останал точно този детски мил спомен за глупавия и добър Шаро. Нямам домашен любимец и не бих искала да имам, защото живеем три поколения в панелен апартамент, все сме си домашни любимци. Всички сме заети и тичаме по задачи. Имам роднини, близки и познати, които имат домашни любимци. По принцип съм позитивно настроена и гледам да се държа мило, когато съм им на гости.  Винаги ще помня обаче два случая, които ми направиха грозно впечатление, е, хайде да не съм груба, по-точно бих казала, че останах с не дотам хубав спомен за домакините. След тези случки май повече не си ходихме на гости. В единия случай жената, на която бях на гости със сина ми, тогава той беше около пет годинки, имаше котка. Всичко беше наред в началото - домакинята черпеше някакъв сладкиш, аз я питах за рецептата, котката мъркаше отсреща на дивана, а ние се разтапяхме от любезности. През това време синът ми, явно отегчен от нашите разговори, нещо се беше приближил към котката, но ние, погълнати в приказки, не обърнахме внимание. По едно време котката скочи свирепо към сина ми, одраска го, а той целият зачервен, разплакан и уплашен се хвърли в мен. Домакинята ме погледна с подозрителен поглед и ме попита с тон, в който нямаше капка от предишната любезност, какво е направил синът ми на нейната Маца. Синът ми обясни през хълцане, че е погалил котката с неговата си бузка, искал да се потърка с бузката си в нейната. Дори не я беше  докоснал с ръка. Тогава домакинята с обвинителни нотки започна да ми разяснява, че котката ù не обичала деца, защото те винаги са се отнасяли лошо с нейната Маца - дразнели са я, дърпали са ù опашката.  Аз се обидих, защото си познавам детето и реших  да го защитя, защото не видях малтретиране на нейната Маца от страна на сина ми. Напразно се опитвах да   убедя домакинята, че моят син не би направил такова нещо. Тогава тя започна да ми развива теорията, че тъй като котката ù винаги е била дразнена от деца, едва ли не, била свикнала с такова грубо отношение и сигурно се е изплашила от факта, че синът ми е поискал да я погали и затова се е нахвърлила върху него, нещо като неочаквано и необичайно поведение спрямо нея. Недоумявах, но се помъчих да я разбера. Естествено разговорът вече беше загрубял отвсякъде. Детето ми беше изплашено, цялото зачервено, одраскано бая по бузката, а домакинята  се тюхкаше дали котката ù не е получила стрес или инфаркт от моя син. Стана ми обидно, хванах си детето за ръка и си тръгнахме. Това беше отдавна, но не знам защо винаги ще помня този случай. Тази жена не обърна никакво внимание, че моето дете беше изплашено, това изобщо не я трогна, цялото ù внимание беше концентрирано върху душевното равновесие на нейната любима Маца.

      Преди няколко години имах подобен случай, но с друг сценарий. Моя близка ме покани на рожден ден, като изрично ме предупреди да не водя деца, че кучето ù се дразнело от деца. Не ù се обидих, защото и аз исках да отида някъде без моите, ей така на женски приказки, купих подарък и отидох сама.  Там една от гостенките обаче беше дошла с детето си. Може би не е имала при кого да го остави. Беше зима и домакинята имаше топлина само в хола и за да не се дразни кучето от детето, тя реши да затвори любимеца си в една от студените стаи за няколко часа. През цялото време домакинята се притесняваше на глас за горкото животинче, как ли мръзне в другата стая и с неприязън поглеждаше детето, дошло с майка си. Без да искам си спомних за първия случай. През малкото време, което прекарах там, си мислех за кучето, което мръзнеше в другата стая, за детето, че му е скучно с тези лелки самичко, поне да бях взела някое от моите деца да си правят компания. Нещо не се почувствах комфортно и си тръгнах една от първите.

      Познавам много хора, които са оставили родителите си по селата и то самотни, останали по един, а гледат в апартаментите си кучета или котки. Не мога да го коментирам, не искам да изпадам в полемики, всеки си има своята гледна точка. Но си мисля, че на този самотен възрастен родител сигурно му минава мисълта, че там в града неговите деца разхождат някакъв любимец.

     Не съм против кучетата или котките. Хубаво е децата да пораснат с тях и да се научат на грижи и отговорности. Когато човек е останал сам в живота или е болен, разбирам, че някоя животинка би му осмислила дните. Имам леля, която три часа ме държа по телефона, за да ми разкаже мъката си, че е загубила любимата си булонка Шери, бяха ù я отровили, някой от входа, много джафкала и плашела децата. Кученцето загинало в жестоки мъки пред очите на леля ми. Тя е болна и самотна жена, от болестта и възрастта беше станала все по-трудно подвижна и това кученце ù беше единствената радост в живота през последните десет години. Грешката ù беше, че напоследък го пускаше самичко  да поприпка пред блока. Беше го научила да ù подава чорапите, да ù ги сваля, смееха се и си говореха с часове. Леля ми вярваше, че това е нейният починал баща, който се е преродил в това кученце и ù помага. Тежко ми стана, защото не знаех как да я успокоя. Животните не са ни виновни, най-малко децата, които им се радват от сърце. Не е виновен и възрастният родител, останал сам на село, защото може би той се чувства по-добре там. Може би и ние големите, пораснали деца в градовете, когато сме си взели кученце преди няколко години, не сме знаели, че ще се привържем към него.  Ако някога имам къщичка с дворче отпред, бих направила първо къщичка за Шаро и тогава и аз бих попяла онази детска песничка заедно с него.

© Ивон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "... живеем три поколения в панелен апартамент, все сме си домашни любимци."
  • Има хора,които биха избрали да убият човек ,пред това да наранят животно.Значи се оказва в някои случаи ,че човек изпитва омраза към човечеството и някаква огромна любов към кученцата и котките.За пример се сещам за една баба ,грижеща се за около десетина улични котки ,докато внучката развива алергия и запова да и капе косата. Бабата категорично отказва да махне котките и не се интерсува от здравословното състояние на детето. Коментара е излишен мисля.
  • Аз също обичам котки. Но това не ми пречи да обичам детето си. И никога няма да имам съмнения по отношение на приоритетите. Невенднъж съм казвала, че на Владая, където пребивавам, много често хора, които ама хич не искат да се разделят с домашния си любимец, идват и го захвърлят. Снимките, които правя, го потвърждават. Хората предпочитат кучето или котката, защото едно дете като човешко същество има своите индивидуални потребности. Виж котката - можеш да й се скараш, на кучето също, можеш даже да забравиш да ги нахраниш, в общи линии домашният любимец даже сам се грижи за себе си... Но детето - отговорност!
    И ако някой предпочете домашния любимец пред детето - ясно е, пълна липса на отговорност.
    ОБИЧАЙТЕ ЖИВОТНИТЕ, НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ СТЕ ХОРА!
    Поздрави, Ивон!

    П.С. - До мис Пещера - драга, чела ли си историята на Помпей?
    До Канибала - да, драги, и в моето детство селските момчета давеха котетата в реката... забелязваш ли - само момчетата... случвало се е... но обикновено подобно поведение е насърчавано от някого... защо МОЕТО дете не измъчва животните, а се грижи наравно с мен за тях?
  • Мисля, че позицията на Ивон е съвсем ясна - нищо против домашните любимци, но не и когато са причина едно дете да страда, без да е допринесло за това с поведението си спрямо животинчето. Не коментирам случаите, в които деца проявяват жестокост към животни - това са крайни случаи, те са друга тема. Ако ще коментираме крайности - има деца, разкъсани от кучета (това може би ще се хареса на Мис Пещера). С две думи: на животните - с любов! Но когато те боли повече за озлобената котка, отколкото за нараненото и изплашено дете... това за мен не е обич към животните. Това е изкривяване.
  • Каквито стопаните... такова и кучето! Аз имам куче... прилича на мен! Незнам това добре ли е или не, но никога няма да му разкрия... че е куче! А дали съм човек?! С други думи... за всичко са виновни хората! Дано да не заприлича съвсем на човек!
  • Когато децата растат с животни, няма как да бъдат жестоки към животните. А когато животните свикнат с деца, агресията е изключена. Извода е ясен! Пък шоуто в къщи с три деца, куче и котка е... хахаха!
    Поздрав Ивон! И сбъдване...
  • Ако нещо ми липсва тук, (освен близките, разбира се), това е един гальовен Мърчо или Шаро...Честита Пролет, Ивон!!!
  • Интересни мисли си споделила! Поздравления, Ивон!
  • Мисля,че това което си написала е по-скоро есе,отколкото разказ.Имам съ-
    щата позиция като твоята.Поздрави!
  • Грешно заглавие. Спокойно можеше да е "Против домашните любимци". Това че в декларативен тон казваш "Нямам нищо против домашните любимци", не те прави автоматично "за". Всичките ти примери са "против". Всичките! О, забравих - с изключение на финала - "някой ден, АКО си имам къщичка с дворче"! Прозвуча ми като "Тате ще ми купи колело, ама друг път..." Т.е. май сама не си вярваш? Кажи КАТО, повярвай си!
    Разбира се, това е твоята позиция за домашните любимци. Приемам я, макар че моята е различна. Но не приемам заглавието. Както и определението "разказ". Това е есе. В краен случай, ако държиш да е в "Проза", можеше да е в подраздел "Други".
    С пожелания за сбъдване на мечтата за дворчето и къщичката!
  • Споделям позицията ти до последната буква! Много вярно е намерен оня баланс, където хората и животните живеят в хармония. Ако хармонията са наруши - то е като при всяко нарушено равновесие - всичко се деформира и вместо да изпишем вежди, се оказва , че сме извадили очи... Поздравления за блогородството на посланията!
  • Честита пролет!!!Прочетох разказа и го харесах!!!Дори реших и аз скоро да напиша нещо за домашните любимци.Знам ,че темата е оспорвана и с право.Всеки има право на мнение.Всеки от нас е с различен характер,това е нормално.
    Вкусовете и предпочитанията ни са различни ...Но обичта и доверието между нас трябва да ни обединява.Аз също имах подобни преживявания и затова реших да ги напиша скоро в разказ.
    Мога само да кажа,че едно време расъждавах в едната крайност ,но мнението ми бе променено,относно домашните любимци.Сега се радвам на прекрасна кокерка ...Още веднъж-благодаря за хубавия разказ
  • Доизяснявам се.
    Онази жена не е обичала (децата)...
    но не позволявай на спомена да ти пречи ТИ да обичаш (котките)

    те са си гадняри и господари, обаче си струва - ако съдя по незарастващото място у мен...
  • Няма как да знаем какво би минало през главата на един самотен старец, ако този самотен старец не сме ние самите. А светът е пълен със самотни старци, чиито деца живеят отделно и нямат никакви животни у дома. В тези случаи кой би трабвало да се чувства виновен за самотата на старците? Дали изобщо тяхната самота има нещо общо с привързаноста на хората кък някакво животно?
  • Ивон, не става дума за раздразнение. Аз лично не понасям котки примерно, имам мощна алегрия към животински косми. Просто както пише Нели, човек или обича или не, другото е оправдание. Не е честно да се противопоставят любовите на хората. Безсмислено е, да се поставя подобен избор, защото човек може да обича и и, а не или или...
  • Ние заедно със сина ми страдахме за загубата на любимия ни Р.
    И до днес не можем да си вземем друг, да го заместим...
    Двете са съвместими, напълно. Ако обичаш, обичаш, ако не - търсиш оправдания.
  • Годзила версус Кинг Конк.
    В живота хората много често се опитваме да си търсим противник. Някой срещу който да се бием, дори ако ще да е само с думи. От друга страна човекът има право на избор. Изборът не означава обаче или или...моята стара майка или кучето. Може и двете, може и нищо...
    Много често чувам реплики от рода на "вместо да харни куче, може да гледа дете". Изключително перверзна мисъл. Любовта към детето, майката, човекът няма нищо общо с желанието да имаш куче, котка или някакъва друга смрадлива гад. Годзила версус Кинг Конк. Това гладиаторско противопоставяне е излишно.
    Иначе една куха котка не може да се съди за принадлежноста се към кух стопанин. Не котките си избират стопаните....
    Поздрав!
  • ПОЗДРАВ ИВОН!!!Животните и те като хората ,казват ,че какъвто е стопанина такъв е и любимеца.Права си за всичко !!!Топлинка!!!
  • Мила Ив, аз също съм съгласна с теб! Честита Първа пролет! Поздрав и прегръдка!
  • Честита и на теб,Ив!Съгласна съм с позицията ти .Поздрав!
Предложения
: ??:??