21.03.2010 г., 8:54 ч.
За и против домашните любимци
5 мин за четене
С риск да бъда банална, реших да напиша тези няколко реда. Довчера изобщо не мислех да го правя. Поводът беше разказът, на който попаднах тук в сайта - „Напаст Божия”. Всички знаем от детските си години, поне моето поколение, онази песничка за „тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак и за Шаро, дето виновно гледал снега...” Вече почти съм я забравила, а и в днешните детски градини пеят и декламират песнички, които първо аз трябва да науча с речник, а после заедно с децата ми репетираме с дни - едни такива сложни, някои с остарели думи, които детето не ги е виждало като понятия, няма откъде да му ги покажа, но това е друга тема. Дали оттогава, но в мен е останал точно този детски мил спомен за глупавия и добър Шаро. Нямам домашен любимец и не бих искала да имам, защото живеем три поколения в панелен апартамент, все сме си домашни любимци. Всички сме заети и тичаме по задачи. Имам роднини, близки и познати, които имат домашни любимци. По принцип съм позитивно настроена и гледа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ивон Всички права запазени
Предложения
-
-
Звукът от местенето на фигурите по дъската отекваше в главата ми. Не – не беше тихо в заведението, н...
-
Гари Каспаров - арменският евреин от Баку /Азербайджан/, дълго време се радваше на небивала популярн...
-
В някакъв объркан съботен следобед стисках ръчичката на Криси и криейки досадата си вървях бавно из ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
