Любовта има две измерения: страстна, разрушителна и спокойна,тиха, всеобхватна.
При първата искаш да повдигнеш света и да го поднесеш в краката на този,който обичаш, но опорната точка да го направиш я няма, защото тя се води от повика на материята.При страстта не те интересува, да ли те обичат, да ли ще бъдеш единствен или ще влезеш в погребалния параклис на стара любов, където за теб има място само да поставиш цветя в каменната ваза, да се прекръстиш и да замълчиш.
Спокойната, тихата е тази любов, в която не местиш света, не ти трябва опорна точка, не ти трябва да рушиш, а само това да подадеш ръка на другия и да тръгнеш напред, забравяйки за света и всичко друго.Това е любовта, която не те хвърля в смут, а ти предлага спокойствието да бъде до теб този, когото обичаш.
....................................................................................
Ако се замислим, кога чувството на обич е истинско, много трудно ще си отговорим.
Защото обичта, когато сме щастливи е ефимерна и твърд ...