За мишките и техните убийци

  Преди няколко  години по селата големият проблем бяха нашествията от мишки. Разговорите се въртяха все около някакви суперкапани, лепила, отрови на гранули...Двете котки , които хранехме, майка и дъщеря, родиха по няколко малки котенца и постоянно сновяха  насам - натам и се връщаха с поредната мишка в устата. Кротко и нежно викаха рожбите си, оставяха полумъртвия гризач и малките хищничета набързо се разправяха с него. Коремчетата им бяха издути, след известно време вече лежаха мързеливо до убитите мишки и дори не ги и поглеждаха, а да не говорим да ядат и  гранули. Из изоставените градини, в купчините камъни от разрушените къщи, се бяха навъдили змии, които безшумно се плъзгаха из тревите, размерите им през това лято бяха по-големи от обичайното. Запътили  се бяха на лов, нали и те си падат по мишките. Здрачаваше се и наблизо се чуваше вик на сова, и тя безмилостен мишеловец. Боже, казвам си и сега, когато си спомням всичко това, добре че не сме мишки, храна за всички.Добре  че сме на върха на хранителната верига. От друга страна, налазили са ни разни държавни хрантутеници, мързеливи синчета и щерки, гмеж от гетата, дребни тарикати и безцеремонни използвачи...И не сме храна на никого? Дълбоко се съмнявам.

  За мене е ясно, че за да оцелее светът, политиката на всички правителства трябва да е антисоциална. Навсякъде в големите и не толкова големи градове, съществуват гета, населени с без значение какви на цвят индивиди. Всички те са рожба на т. нар. "социална държава" и безметежно паразитират върху нас. Тя е майката-хранителка на маргиналите, фанатиците, кретените, терористите, озлобените лумпени. Колкото повече им дава,толкова по- враждебни и агресивни стават, колкото повече се опитва да ги просвети и изтръгне от невежеството, толкова повече те затъват в него. Ето защо тази помощ трябва веднъж завинаги да спре, негодниците и мързеливците да си получат заслуженото, а работещите да могат да свалят непосилния товар от гърбовете си... 

Нагоре