За мишките и техните убийци
Преди няколко години по селата големият проблем бяха нашествията от мишки. Разговорите се въртяха все около някакви суперкапани, лепила, отрови на гранули...Двете котки , които хранехме, майка и дъщеря, родиха по няколко малки котенца и постоянно сновяха насам - натам и се връщаха с поредната мишка в устата. Кротко и нежно викаха рожбите си, оставяха полумъртвия гризач и малките хищничета набързо се разправяха с него. Коремчетата им бяха издути, след известно време вече лежаха мързеливо до убитите мишки и дори не ги и поглеждаха, а да не говорим да ядат и гранули. Из изоставените градини, в купчините камъни от разрушените къщи, се бяха навъдили змии, които безшумно се плъзгаха из тревите, размерите им през това лято бяха по-големи от обичайното. Запътили се бяха на лов, нали и те си падат по мишките. Здрачаваше се и наблизо се чуваше вик на сова, и тя безмилостен мишеловец. Боже, казвам си и сега, когато си спомням всичко това, добре че не сме мишки, храна з ...