Двамата седнаха в едно кафене. По същото време, на друго място, далече оттам, Лудия беше с руската си приятелка.
„И ако тава не е ирония на съдбата, не знам какво е!“ — помисли си Симона.
— Много си концентрирана… За какво мислиш? — наруши тишината Владимир.
— За нищо.
— Не може да бъде! Познавам те. Умът ти винаги е зает с нещо.
— Да, но в момента не е.
— Добре тогава, след като не е зает, мога ли да го заема аз? — попита усмихнат младежът.
— По какъв начин?
— Ако ти кажа, че не мога да те забравя и че искам отново да бъда с тебе, как ще го приемеш?
— На шега — отговори тя и също се усмихна.
— Не е шега! Погледни ме в очите: желая те до полуда!
Симона го погледна, като си представяше, че пред нея е Лудия. Опита се да проникне в очите му, за да достигне до душата му. Но не се получи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!