Мъничка, слаба все още светлинка...
Лута се в тъмното, като светулка и търси хранилка, която да и даде сила. Бори се с нокти и зъби за правото си на живот. Пръкна се от нищото, от хаоса... Създадена от съзиданието в тъмнината. Май всичко започва така... В черното се омесва нещо цветно, за да подреди света. Да постави главната буква, благодарение на която да завършим изречението. Точката е краят. Тя ни връща в тъмното, в началото на кръговрата. Голямата подигравка на живота. Ние ли сме враговете? Май сме ние... Да. Окончателната присъда ще я произнесем ние. Смятаме се за богове, съзидатели. За това точката ще я поставим ние. Търсим причини, достатъчно силни аргументи, за да задушим светлинката. А тя е беззащитна и зависи само от нас.
Съвестта е услужлива. Доприпква, като вярно куче, за да бъде безропотно привързана с верига в най - прашния ъгъл на собствения аз. Там ще стои на вода и хапки хляб, докато забрави за мъничката светлинка, осмелила се да озари тъмното. Тъмното, което е превзе ...