Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той ревниво пазеше тайната си за Иносън. С него буквално се прераждаше. Слагаше магическото бяло хапченце под езика, лежейки на гръб. А то се стапяше и сякаш амброзия потичаше из тялото му. Изведнъж го обземаше странна и свръхясна будност. Пред очите му изникваше подковообразната порта, която подобно Сезам се открехваше. Един коридор изцяло в бяло, с гладки и полирани стени, го подканяше да тръгне по него. И той тръгваше, а по пътя се смаляваше като Карик и Валя, за да попадне в света на Шепотите. Те се лееха от самите стени. Просмукваха се през тях в някаква нескончаема осмоза и го примамваха, както сирените са примамвали Одисей. И там - в дъното на самия коридор, имаше завой, след който срещаше Н ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!