"Никога няма да го направя дядо. Заклевам се." каза тя, целувайки кръстосаните си пръстчета.
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко... или той... човекът, изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, че думата "никога" не означава нищо. Още повече изречена от невръстно хлапе, не осъзнаващо напълно за какво точно става въпрос.
Но дядо ù продължаваше... периодично я караше да изрича клетвата отново. Застраховаше се, че тя няма да забрави...
Часовникът тиктакаше, секундите непослушно се гонеха една друга, докато не порастваха в минути, минутите в часове, дни, седмици, месеци, години. Заедно с тях растеше и Ийва. Бе се превърнала в млада тийнейджърка, която искаше да опита от всичко, да усети всичко, да бъде себе си... като преди това бъде всеки друг. Такъв беше нейният пубертет. Типичен.
Отдавна бе забравила за клетвите пред дядо си. Отдавна не го слушаше... мислеше, че знае всичко.
Разбир ...