Развиделяваше се! Пропяха първите петли. Долавяше се тропането от каруца. Животът на село започваше в ранни зори и Елена се пробуди от шума навън. Потърка очи и събра сили да стане. Беше бременна в края на осмия месец и с всеки изминал ден, все по-трудно се движеше. Бременността й бе тежка, но тя понасяше всичко без да показва на околните, че страда. Искаше това дете повече от всичко и бе готова да изтърпи и нетърпимото. Полежа така още малко и стана. Трябваше да си свърши задълженията, с които я товареха всеки ден в този дом. А тя знаеше още от самото начало, че не е добре дошла.“ Милата“ й свекърва не я прие в дома си с любов от самото начало, но Елена бе търпелива. Надяваше се един ден да спечели уважението й. Стараеше се да бъде добра и да угажда на капризите на тази жена, но Господ е свидетел, че каквото и да правеше, ТЯ все не бе доволна.
-Добро утро, майко! – последва мълчание.
-Добро утро, татко!
-Добро да е, дете! Днес ще подстригвам овцете и няма да се прибирам за обяд. Да не ...