Букет от странни лица...

Преплетени отговори,

жалък смях.

Идват и си отиват...

Буквите греят отдалеч...

... Музиката, родила хора

с восъчни чувства...

Паметникът в самотната градина.

Искаше му се да поговори...

Улиците живеят

далеч от онзи странен свят!

Дъждът е единственият приятел...

Кой се интересува,

какво се ражда в душата на мастилената китара?

Последният път на онова скрито разочарование?

Вярата дава плод, когато земята е благодарна за търпението на бездомника, намерил подслон под откритото безкрайно небе...

... Вярваш ли достатъчно в себе си?

Кога се опитваш да прикриеш колебанието?

Сигурен ли си, че съществуваш?

. . . . .

Какво знаеш за себе си, когато се чувстваш жалък?

Идват и си отиват...

Пътят чака...