4.03.2009 г., 17:16 ч.

Залата на неосъзнатите случайности 

  Проза » Други
634 0 1

Букет от странни лица...

Преплетени отговори,

жалък смях.

Идват и си отиват...

Буквите греят отдалеч...

... Музиката, родила хора

с восъчни чувства...

Паметникът в самотната градина.

Искаше му се да поговори...

Улиците живеят

далеч от онзи странен свят!

Дъждът е единственият приятел...

Кой се интересува,

какво се ражда в душата на мастилената китара?

Последният път на онова скрито разочарование?

Вярата дава плод, когато земята е благодарна за търпението на бездомника, намерил подслон под откритото безкрайно небе...

... Вярваш ли достатъчно в себе си?

Кога се опитваш да прикриеш колебанието?

Сигурен ли си, че съществуваш?

. . . . .

Какво знаеш за себе си, когато се чувстваш жалък?

Идват и си отиват...

Пътят чака...

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сега си изяснявам. Твоят път е в прозата. Ако не си чел Елена Алексиева, прочети последната новела от книгата и "Читателска група 31" - Казва се "Човекът от другата стая". Това е един шедьовър без аналог в Българската литература.
Предложения
: ??:??