Дълбоко в необозримото или там, където никой не гледа има един друг Свят, друго „Да!” и „ Не!”, друго нереално проявление на „Случва се!”. Друга душевна земя съществува в Нищото, което очите не виждат, но сърцата усещат – мека, мила и прегръщаща е тя, но…и там има и тъмнина, и светлина, и сивота на дните. Така е устроена Вселената – чернота, избухваща в цветовете на дъгата. Нищо ново, което да обикаля Слънцето. Нищо ново, освен умиращи и раждащи се звезди.
В живота всичко си има проявление. Всичко диша и живее, дори най-мъртвото и най- гротеското от отпадъчната нереалност на несбъднатите и потъпкани мечти и чувства.
Всъщност, настоящият разказвач няма за цел да пише такива неща и за такива проявления, но понякога го „нападат” и тези герои. И те искат да живеят, да дишат, да бъдат – и те съществуват и ги има, и ги няма. Живеят! Кой ли не иска? От всичко – и по много!А и на кой ли все му стига и никога не е достатъчно?
Разноликостта на световете, не на света, се основава на не-теории, а ...