Ателието му бе в една от стаите на неговата къща. Марин шиеше дрехи по поръчка от много години. Преправяше костюми. Скъсяваше панталони. Приемаше всякакви поръчки и знаеше, че е един от малко останалите шивачи в града. Лампата светеше от ранните часове на деня до късна вечер. Работеше бавно, но хората ценяха работата му, защото изпипваше всеки детайл. Стаята изглеждаше още по-малка, заради окачените дрехи по закачалките. На масата имаше само шивашки метър, игли, конци и парчета плат. А под лампата стоеше и шевната машина, която бе по-стара от възрастта на жителите на половината град. Марин живееше сам. Никога не се бе женил. Имаше време да следи модата, а и да създава модели по негов си начин, като влага в тях това, което чувства. Работеше много, но това, че нямаше началник му даваше възможност да мечтае, докато се труди. В стаята му бе тихо. Само едно малко радио не спираше да работи и през деня, а и нощем. Шивачът имаше няколко поръчки, които работеше една след друга. Щом започваше н ...