Ателието му бе в една от стаите на неговата къща. Марин шиеше дрехи по поръчка от много години. Преправяше костюми. Скъсяваше панталони. Приемаше всякакви поръчки и знаеше, че е един от малко останалите шивачи в града. Лампата светеше от ранните часове на деня до късна вечер. Работеше бавно, но хората ценяха работата му, защото изпипваше всеки детайл. Стаята изглеждаше още по-малка, заради окачените дрехи по закачалките. На масата имаше само шивашки метър, игли, конци и парчета плат. А под лампата стоеше и шевната машина, която бе по-стара от възрастта на жителите на половината град. Марин живееше сам. Никога не се бе женил. Имаше време да следи модата, а и да създава модели по негов си начин, като влага в тях това, което чувства. Работеше много, но това, че нямаше началник му даваше възможност да мечтае, докато се труди. В стаята му бе тихо. Само едно малко радио не спираше да работи и през деня, а и нощем. Шивачът имаше няколко поръчки, които работеше една след друга. Щом започваше нещо, докато не го завърши не почваше друго. Това му бе основно правило в работата. Понякога си мислеше, че ако трябваше да се издържа с това, сигурно щеше да гладува и се радваше, че все пак взема и пенсия. Беше се заслушал в новините, когато звънна звънецът. Стигна до вратата и отвори.
- Заповядай! - каза той. - И панталонът, а и ризата са готови.
В стаята влезе млад мъж. Усмихна се и след като шивачът го покани, седна на един от столовете. Марин докосна очилата си пръсти и го погледна над стъклата.
- Хайде, да ги премериш! - каза той. - Мъже сме, не ти е нужна пробна. Беше Валентин, нали? Хайде, Вальо! Ако има нещо, докато е време да го оправим.
Валентин събу своя панталон и обу този, който бе поръчал на шивача. Закопча копчетата. Огледа се. Усмихна се. И взе ризата, която стоеше на закачалката.
- Запаши я! - каза шивачът. - Не гледай модата, че ходят разпасани като разпилян чувал.
- Е, да де. Но съм я закопчал накриво, все бързам - каза Валентин и се разсмя.
Младият мъж облечее новите дрехи. Марин го огледа. Дръпна с ръка панталона, а след това и ризата и каза:
- Много добре ти стоят. Аз съм от старото време и не бих те подвел. Я ми кажи, защо избра да идеш на шивач? Сега толкова много магазини има и можеш да намериш всичко. А сигурно ще е и по-евтино.
- Исках да е нещо по- различно, по мой вкус - каза Валентин. - По магазините всичко е стандартно. А така и цвета, а и модела са само за мен.
- Добре си направил, момче! - отговори шивачът. - Аз хем се радвам, че имам клиенти като теб, а и ми е малко мъчно, че няма вече шивачи. Ние остаряваме, а не се намират млади хора да вземат занаята. А то, гледай! Ние все едно, че сме фризьори. Идваш и след това се чувстваш добре. Освежен и със самочувствие. А в магазина ще си вземеш нещо, кой знае кога ще се разнищят конците и ще стане за работна дреха.
- Затова съм дошъл при теб. И бъди сигурен, че ще те препоръчам на мои приятели и познати.
Марин сложи ръката на рамото на младия мъж, усмихна се. Свали очилата си и каза:
- Аз ще ти взема парите за ризата и панталона, то е ясно. Но, от мен да знаеш, че има няколко неща, които е хубаво да следваш. Ако имаш пет минути ще ти ги кажа.
- Е, аз съм чакал един месец да станат готови, сега ще имам и време да те чуя.
- То, не е кой знае какво! - каза Марин. - От мен да знаеш. че когато обличаш риза е хубаво да си наведеш главата. Да погледнеш. И тогава да закопчаваш. Защото имаче ще ходиш с вирната глава. Ще си мислиш, че всички те харесват, сякаш минава принц, а хората ще ти се смеят, защото си се закопчал накриво. Една тънкост от шивашкия занаят да ти кажа. Когато постигнеш нещо, както аз шия да речем, знай, че времето се изнизва така, както конецът от макарата. Каквото си ушил, това ще носиш. Ако разшиваш, то после няма да е същото. Не за друго, а ти се променяш всеки миг. И другото, което искам да ти кажа е да си пазиш дрехите. Защото всяка кръпка си личи. Така е и с любовта. Но ти си млад и ще го разбереш с времето. Харесва ли ти моята работа?
- Да, майсторе! Ето ти парите, не ми връщай! Благодаря!
Валентин излезе от стаята. Шивачът започна работа по следващата си поръчка. И двамата бяха доволни. Марин от това, че се чувстваше все още нужен. Валентин се радваше на новите дрехи.
И на заръките на шивача.
Явор Перфанов
15.10.2022 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Всички права запазени