Ще ви разкажа една история. Сигурно никой вече не си спомня за нея. Може би само пътят между две български села, скътани на зáвет до Бесапарските ридове. Но и той не проговаря. Мълчи си опънат, като черно чердже сред тучните ниви ширнали се от двете му страни.
Тези събития се случили преди повече от петдесет години. Тогава в България се утвърждавала новата комунистическа власт.
В едно ранно септемврийско утро на пътя, близо до табелата на Горното село, спрели два военни камиона. От тях били стоварени десет ромски семейства. Околийският партиен ръководител ги повел напред. Партийното решение било да бъдат заселени в селото. Но не щеш ли пред тях се изправила ловната дружинка. Въоръжена до зъби с пушки и ножове.
- Няма да позволим рóми да се заселят в нашето село! - упорствали ловците.
- Недейте така, другари! - увещавал ги партийният ръководител - Те не са лоши хора! Ще се научат на труд. Ще ви помагат в полската работа...
Но ловците: "Не! Та не!"
Видял се в чудо ръководителят на това " ...