26 мар. 2008 г., 08:44

Защо?!  

  Проза » Другие
1240 0 4
                                    Защо?!

Защо позволи, когато кажа "измамни очи ", да си представям твоите?! Защо позволи, когато кажа " разпиляно сърце", да виждам моето?! Защо позволи  да повярвам  в лъжи и да строя любовта си на куп изгорели тъжни мечти! Затова  вятърът я  разпиля, затова сега и аз, и ти сме сами! Затова няма да има начало и край, а ще има само тъжна среда! Не търся вината в  теб, но тя просто се показва  в очите ти и само ми шепти без глас! Ти беше светлината, която ме заслепи, надеждата, която изгори, ти беше силата, която ме уби!!!

© Изабела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ЧАКАМ С ГОЛЯМО ВЪЛНЕНИЕ СЛЕДВАЩИ ТВОРБИ,А АЗ УСЕЩАМ ЧЕ ИМА ОЩЕ,НАЛИ ПОЗДРАВИ!!!
  • Толкова хубаво...малко тъжно...много вълнуващо...
    с обич, Изабела.
  • Много проникновено,искрено,вълнуващо,дори малко тъжно-развълнува ме! Моля,напишете още нещо;интересно ми е !
  • Много е хубаво!!! Поне лично на мен много ми хареса
Предложения
: ??:??