Защо?!
Защо позволи, когато кажа "измамни очи ", да си представям твоите?! Защо позволи, когато кажа " разпиляно сърце", да виждам моето?! Защо позволи да повярвам в лъжи и да строя любовта си на куп изгорели тъжни мечти! Затова вятърът я разпиля, затова сега и аз, и ти сме сами! Затова няма да има начало и край, а ще има само тъжна среда! Не търся вината в теб, но тя просто се показва в очите ти и само ми шепти без глас! Ти беше светлината, която ме заслепи, надеждата, която изгори, ти беше силата, която ме уби!!!
© Изабела Всички права запазени