Защо бе, Силве не спираш да говориш?
В такъв кучешки студ нормалните хора не пускат и кучетата си вън, затова, когато Силвето се прибра, въздъхна с облекчение. Ей сега ще си запари чай, ще разпусне, после ще спретне нещо за хапване, ще се напари в банята, едно вино ще удари…
- Силво, Силво, ма! – провикна се от хола разгологъзения Мирон, явяващ се и съпруг на Силвето – Я докато не си се съблякла да пребягаш до накъде да ми купиш цигари!
- Ама, Мироне, такъв студ е на вън! Замръзнах!
- Е няма да се счупиш! Знаеш колко нервен ставам, когато нямам цигари. Ти какво искаш, да съм скапан цяла вечер и да страдам?
- Защо не си купи, нали днес беше на фитнес? Кой ще приготви вечерята?
- Е как пък една вечер не минава спокойно, бе! Как пък само знаеш да се оплакваш? Като че не знаеш, че щом ме лъхне студения вятър и ме хваща грип! Ама много ти пука за това! После аз изпадам в страдания, аз кихам, кашлям и се потя! А ти какво? Само едни манджи имаш да направиш! Минавала била през магазина! Ми ще минеш! Аз ли да го правя? Нали не знам какво да купя. Да ти звъня по телефона ли и да те излагам? Да говорят хората, че ме държиш под чехъл? И като че не знаеш, че не мога да вдигам тежко! Два килограма и се сецвам! Ама на теб хич не ти пука за мен! Да ме гледаш как страдам, това е най-голямото ти щастие! Вчера като те помолих да отскочиш за кисело зеле до мазето, същата работа! Тъмно било! Да беше сменила изгорялата крушка и щеше да ти е светло. Създавай си удобства, кой ти пречи! Един път ще те помоля за нещо и ти се дръвчиш! Като че те пращам на Северния полюс! Била да се проветри малко на студа, така се каляваш. Само мърмориш, ей!
- Нищо не съм казала, просто…
- Какво нищо не си казала, бе Силве? Откакто си се прибрала, не спираш да мърмориш! Па как не се умори, бе! Като че те моля да ми донесеш цял стек двулитрови бири! За едни цигари съм те помолил! Няма да се изсипеш! Обаче на теб дай ти да мрънкаш! Как не се уморяваш, не знам! Хората какви жени имат! Какви жени! Ще се приберат вкъщи, ще прегърнат съпругът си, ще му разтрият ходилата, кафе ще му направят, греяна ракия, салата…Угаждат! Ама са добри жени! Викаше ми мама, ожени се за Лилето от горния етаж, ще съм ти наблизо, ако ти домъчнее, ще идваш при моите гозби! Ама аз, Силвето, та Силвето! Има хубави очи! И какво? Само да ме гледаш с тях! Ама и това не правиш, защото не ти остава време от твоите глупости. И как не се уморяваш да намилаш, не знам!!! Като латерна си! Ей го, помолих те само за една кутия цигари, отвори уста като ламя! От девет дерета вода ми докара, за да ми докажеш, че било студено и фучало! Ами ще фучи, зима е! Ти какво искаш, мекици ли да валят? Сигурно, като не ги правиш…Ама аз съм виновен, като съм толкова добър и не искам да ми угаждаш! Да съм ти казал всеки ден да правиш по две манджи? Не! Да те карам да ми точиш кори за баница? Не! А знаеш, че обичам баница с точени кори! Да ти вдигнах скандал, когато си купи онези зимни боти от 50 лева? Преглътнах и това! Както и желанието ти да си купиш ново яке. Желай си колкото искаш, мечтай си! А аз заради твоето скимтене една телевизия не мога да гледам! Колко трае един мач? Нищо работа! Две полувремена! Ама били дълги! Да взема да предложа да траят по 10 минути, та мъжете да не си губим времето пред телевизията, ами да се въртим около вас да ви слугуваме! Все недоволни сте, това женурята! Само едни уста имате, като ги отворите, няма спиране! Мълчиш, мълчиш, защото съм прав и може да си се засрамила…
Било тъпо да гледам мачове! Не, не е тъпо! Трагично е, защото тия идиоти трябва да облекат по едно трико, да размятат ленти и бухалки и да играят съчетания от художествена гимнастика! Леваци! За нищо не ги бива! Като че ми е лесно да ги гледам! И защо мислиш минах на индийски сериали? За да ти угодя! Да ти разказвам за индийската култура и обичаи, за нравите им, ама кой да суша! Във въздуха заспиваш, защото устата не ти спира, бе Силве! Уж работиш по десет часа на ден, а как намираш енергия да мрънкаш, не знам! Студено й било! Глезотии! Като че на мен ми е много хубаво по цял ден да седя на дивана! Да ти угодя, да ти създавам уют! Ей го, заплел съм едно сложно мильо за масичката, ама заради теб обърках мотивчето! Сега трябва да разплитам! И за да знаеш, Славчо на Розалия е избродирал една кувертюра за спалнята на рози и маргаритки! Направо изпаднах в шок! Такава красота! И тоя Славчо си мисли, че аз ще съм по-долу! Не ме познава той мене! Не само кувертюра ще избродирам, ами и възглавници ще нашия. Мисля и една нощница да ти направя, та кога легнеш, бродерията да е навсякъде! Обаче ти едва ли ще забележиш! Славчо така разправя: ”Бродирам аз месеци наред тая кувертюра, дори захванах и македонския бод с целволени конци и какво мислиш, Мироне? Розалия изобщо не ги видя. Не ми се възхити! Работела по четиринадесет часа на ден! Ей това ми каза и заспа!” А аз не искам да работиш толкова! Е, може да увеличиш на дванадесет часа, няма да се претрепеш толкова! Знам, че не е лесно, аз малко ли се бъхтя във фитнеса? Два часа и направо съм гроги! Заради теб, да не съм някой плондер, шкембе да не пусна. Ако речеш, и на йога ще тръгна. Таксата не е голяма! На Славчо му дават по двеста лева седмично и се оправя…горе долу. Но ти си по-работлива! Триста лева няма да те съборят! А, преди да си поемеш дъх от мрънкането, което направо ме довършва, сложи и кафенце, че да имам за цигарите. Можеш да не се събуваш, аз ще изтрия пода от мокрото! И без това по цял ден тумтя из апартамента, сили не ми остават! Ама ти не ми признаваш! Търтей съм бил! Това как го измисли, не знам! Сигурно на двете работи, където ходиш, диплите клюките по цял ден и се оплаквате от мъжете си! Превърнали сте се в някакви тиранозаври и само мърморите, само изисквате! Да съм те спрял, когато ровичкаш из двигателя на колата? Не съм! Можеш – оправяш! Кефи те! Отпуснал съм ти тази радост да лежиш под колата и да човъркаш! И за благодарност онзи ден направо ми изпили нервите, като те помолих да изтичаш да ми купиш конци за гоблена! Не можело ли да шия с други? Ами нали ще стане неравно, ще се загуби прелестта? Цъцкам по цели дни тоя гоблен, накрая да го разваля! Но теб не те интересува. Отваряш едни уста, с танк не може да се запуши и само стреляш! Откос след откос! Залпове! Не спираш! Ето и сега! Не и се ходело по студа! Виелица било! Чака мекици от небето! Ми зима е, ма Силве! Ще вали сняг! Не знам защо ми отказа да купиш по един гоблен и за децата! Трябва да се научат на изискана бродерия! А не след време да ги укоряват, че родителите им не са ги научили на нищо! Ръцете ми трябва да целуваш! От благодарност, че неуморно се трудя! Току виж съм станал най-добрия гобленар в града! Ще идват при мен за моделчета, за съвет! Акъл ще давам! Ще наставлявам! Всичко с труд се постига, а не с оплаквания! Като теб! Замръзнала! Като че сме на Северния полюс! Кога пък така се изнежи…
Мирон се надигна от дивана, за да види засрамената Силвия, но не видя никого, защото тя отдавна беше излязла за пустите му цигари. Мирон отново се тръшна на дивана и се загледа в телевизора…
В това време въпросното Силве пиеше втората ракия в близката кръчма, където заедно с още пет жени псуваха онези леваци боксьорите и обменяха опит за ремонта на колите. По едно време се сети за цигарите на Мирон, но когато в кръчмата влезе Голямата Алекс, която беше цар на моторите, всичко друго беше забравено. Майната им на ония утрепляци, дето не си мърдат задниците от диваните, рекоха си жените и зяпнаха в устата Голямата Алекс! Ама как хубаво разправяше историите с нейния Харлей и тайфата й, които нямаха мъже за отглеждане…
© Латинка Минкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Само се чудя,Лати,докато пишеш тия смехории,ти смееш ли се сама?Щото аз го правя на моите...но и на коментарите после,които са много забавни....Нали това е целта-да се разсмее публиката,а ти го умееш повече от всички!!
-
Да сте живи и здрави да се смеете! Смехът е здраве. И този смях не минава през Здравна каса, не плащате потребителска такса, идва ви като харизано. Радвам се, че ви харесва...
-
Брееей, добре че Силвето се прибра – "да му каканиже" на глаеата.... че той ще се пръсне в тая самота, неоценен и пребит от работа!!!! Чудесен хумор си сътворила, посмях се доволно, Лати!
-
"Какво нищо не си казала, бе Силве? Откакто си се прибрала, не спираш да мърмориш!"
...Майстор си, Лати, признала съм те отдавна! Не е за поздрав, тук си за аплодисменти! -
Ти да видиш...
-
Ани, Мирон е като Слънце. Той и нощница на Силвето ще избродира, възглавници ще нашие. Мирон е работливец! Мильо плете...къде е Мирон, къде е Славчо...
-
Смяна на ролите!
Ех,какви прелестни мъжкарани!😅 -
Мила Лати, не мисли за страхове, сега е студ и зима, но скоро ще дойде пролет и ще ти се усмихне душата... Чудесни разкази пишеш, чудни картини рисуваш... Действай . Съжалявам за приятелите ти...
-
Благодаря... а току що научих, че още един мой много добър приятел напусна завинаги животът ми. Втори за тази седмица ...А на мен ми е тъжно и все по-празно...Което ще рече, че ще пиша някакъв хумор...Боже, какъв парадокс...Да сте ми живи и здрави! Усмихвайте се и не се кахърете за дреболии...как ме е страх...
-
А аз се чудя, дали гобленът на Мирон е засенчил кувертюрата на Славчо в края на краищата.
Сладкодумие си! -
Спомням си, че тогава ми дожаля за тогавашния герой- Симо от:" Защо мъжете отиват на война". Ти се закани да обърнеш ролите и разбира се, си изпълни обещанието. Много се смях. Е, не очаквах да ми наредиш името сред многострадалните, това е бонус. Впрочем, прочетох го на Мирон и той се смя, на моменти порева. Дано да не е за Лилито. Хаха. Отивам да припаля колата, да загрее малко, да не й падне акумулатора.
Хубава вечер и благодаря за усмивките! 🌷 -
Е, това е то! Радостна съм и доволна! Заради Кети, Надежда и всички останали. Силве (плевел) Ти ли едно време ми каза, че мога да пиша за някакво Силве? За да кажа на моето Силве, ако го прочете, че не е за нея, а е за друго Силве, което е плевел, ако ме разбра.
-
Аз съм ултрафеминистка, този разказ ми капна като мед на душицата!
-
Няма, Латинче, глезла съм аз.
-
Евентуално, Силве. Защото може да ходиш за кисело зеле или да напоиш кравите, знам ли..
-
Излязоха ми сълзи, Латинка! Мирон сега се прибра, после ще пиша пак.
-
Той, мъжът е скрита лимонка. Все намила, че жените не спират да говорят. Обаче...не е така! И, Колева! Като едни картечници са. Люси...мъжете са по-мърморковци, само че както във всичко, на нас приписват лошите черти. А сега, хак да им е! Надежда - Смей се, смей се, ако няма кой да те сръга в ребрата и да те прати за цигари
! -
Смея се с глас!
-
Ха ха Лати, пак ме разсмя... как ги измисляш. Аз имам една колежка с мъж, който не иска да работи вече десет години. Тя от зор си измисля положителните страни мъжът да си е в къщи...
-
Е-е-е,хубаво е да прочетем и това!Моите адмирации, за пръв път съм запленена от описание в пряка реч на мъжът-търтей с комплекси на психопат.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
