В такъв кучешки студ нормалните хора не пускат и кучетата си вън, затова, когато Силвето се прибра, въздъхна с облекчение. Ей сега ще си запари чай, ще разпусне, после ще спретне нещо за хапване, ще се напари в банята, едно вино ще удари…
- Силво, Силво, ма! – провикна се от хола разгологъзения Мирон, явяващ се и съпруг на Силвето – Я докато не си се съблякла да пребягаш до накъде да ми купиш цигари!
- Ама, Мироне, такъв студ е на вън! Замръзнах!
- Е няма да се счупиш! Знаеш колко нервен ставам, когато нямам цигари. Ти какво искаш, да съм скапан цяла вечер и да страдам?
- Защо не си купи, нали днес беше на фитнес? Кой ще приготви вечерята?
- Е как пък една вечер не минава спокойно, бе! Как пък само знаеш да се оплакваш? Като че не знаеш, че щом ме лъхне студения вятър и ме хваща грип! Ама много ти пука за това! После аз изпадам в страдания, аз кихам, кашлям и се потя! А ти какво? Само едни манджи имаш да направиш! Минавала била през магазина! Ми ще минеш! Аз ли да го правя? Нали не зна ...