Баба Гичка се прибираше засмяна. С удоволствие би си подсвирквала с уста, но не можеше. Нямаше предни зъби и не подхождаше на нейните години. След обучението в читалището, вече бе готова да се справи с новото чудо на техниката - интернет. От седмица обикаляше лъскавият си лаптоп копнееща като дете в сладкарничка. Беше й подарък от внукът в Лондон и не можеше да се нарадва. То хубаво ама, не можеше и да го използва! Сега се чувстваше като воин пред жестока битка. Щеше да победи, защото беше умна и схватлива ученичка.
По пътя за в къщи се отби в селската бакалия. Купи си малко патронче ракия, ей така за кураж и да полее бъдещите си нетни успехи. Преди време обичаше да сръбва с нейният съпруг, но вече вдовица, бе забравила семейния навик. Щеше да пийне само за смелост не, че й липсваше.
Незнайно защо бе настроена любовно-закачливо. Имаше усещането, че й предстоят нови, неповторими емоции.
С наперена походка подмина дядо Дечо. Прииска й се да му намигне, но бързо се отказа. Беше нейна стар ...