Та така, де!
Пролет пукна, аз - не!
Въпреки всички опити на доктори и роднини върху мен,аз все не умирам!
Ама си и зная защо... Виновен е здравеца!
Първо роднините - всеки ден,или поне през ден ме търсеха ! Те имали по две деца, четири-пет внука, а аз сама, с едно дете! Да разделим земите, по равно, нищо, че аз нямам вина, че съм една на родителите си! Да ги разделим, по равно, между братовчеди, братовчедки, лели, чичовци – поравно! Да ги разделим! Съгласих се! Мир да има!
Е, има мир – телефонът от години не е звънял, поне да попитат – как си, или... жива ли си (още)?
След това, започнаха опитите си - докторите!
Те поне питат – как си?
– Жива съм, шавам !
– Открито е ново лекарство, да опитаме, а?
И така... всеки месец, ново лекарство! За опит!
Но и това не помогна! Оживявам! ...