Здравец - ч.1
Та така, де!
Пролет пукна, аз - не!
Въпреки всички опити на доктори и роднини върху мен,аз все не умирам!
Ама си и зная защо... Виновен е здравеца!
Първо роднините - всеки ден,или поне през ден ме търсеха ! Те имали по две деца, четири-пет внука, а аз сама, с едно дете! Да разделим земите, по равно, нищо, че аз нямам вина, че съм една на родителите си! Да ги разделим, по равно, между братовчеди, братовчедки, лели, чичовци – поравно! Да ги разделим! Съгласих се! Мир да има!
Е, има мир – телефонът от години не е звънял, поне да попитат – как си, или... жива ли си (още)?
След това, започнаха опитите си - докторите!
Те поне питат – как си?
– Жива съм, шавам !
– Открито е ново лекарство, да опитаме, а?
И така... всеки месец, ново лекарство! За опит!
Но и това не помогна! Оживявам!
Ама си зная защо – иде от здравеца!
А ето какво се случи.
Стоя права в автобуса, подпирам се на себе си ( т.е. на патерицата си), или по-точно, хората около мен не ми разрешават да падна,притиснали сме се като в консерва.Олюляваме се на всяко спиране и тръгване на автобуса, но така е с всички, Търпим! От време на време се чува нечие промърморване, но търпим! Нали сме поне в автобуса...
От седалка близо до мен, възрастна жена се обади
– Миче, ела тук да седнеш, след 3 спирки слизам. Ела!
Благодарих ѝ от разстояние, но дори и не опитах да се добера до мястото ѝ, а се вгледах в двете деца, седнали на местата за инвалиди и майка им, която стоеше права пред тях.
– Ще ми отстъпи ли някое дете от вас мястото си, те и без това са за инвалиди?
Децата се спогледаха, после погледнаха майка си, но не помръднаха!
– А ти защо не седнеш на онова място, на бабата? Хем те викаше! - Почти изскряска жената - майка
– А ти не виждаш ли, че тя е възрастна? Защо не кажеш поне. На едно от децата си да стане - те са на 10-12 години? - със същия, писклив тон ѝ отговорих и аз.
– Защото ги обичам! За това!
– Ами добре, пожелавам ти, като пораснат, и те да те обичат така...
Автобусът приближаваше своята поредна спирка, а възрастната жена бе вече до мен, готова за слизане.
– Миче, чух какво ѝ каза, хубаво ѝ пожела! – и ми подаде нещо в ръката...
следва
© Румяна Друмева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
БлАгодаря, Алиса! Благодаря, че четеш моя страница, а следващата част е поместена, явно ще трябва да я потърсиш.
-
Благодаря много, Литатру ! Радост е за мен,че посети страничката ми!
-
Много ми хареса разказчето, много!
Поздравления!
Ще потърся част2.
С уважение - Литатру!
-
Благодаря, Таня !Хубав ден и повече усмивки !
-
Благодаря ти,Ангел!
-
Браво, Руми!
-
Мила Мариана,написах част 2!Не крийте мнението си,моля ви,пишете !Благодаря ви,че се спряхте тук,както и на Красимир Тенев( Мaistora ).че го публикува в “Откровения“
-
Мила,Мариана,краят не зная дали ще ви хареса,но ще опитам........Благодаря ви!!!!!
-
Благодаря, И.К. за подкрепата!Нека Бог ни дава очи да виждаме и сетива,да усещаме!
-
Хареса ми много.Ще чакам продължението.И аз съм имала такива случки с градски транспорт.Един дядо видимо на около 80-85 влезе и нямаше място.Аз станах и го поканих да седне, а вместо това една направена гражданка си намести дирника на мястото.Аз иначе съм си кротка личност, стига да няма кой да те вбеси...та като я "зачесах" онази.Пък тя ще ми вика, че и тя била възрастна(на50) и чанти имала.А дядото само по ръката ме потупа и рече: Момиче не се коси! Господ здраве да ти дава, а другото само ще се нареди. Затова, чакам твоя Здравец с интерес...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
