Земята на добрите хора

     Има една далечна земя, където хората са добри. Мама ни разказваше за нея вечер, преди да заспим, сгушени в топлата пухена постеля. Там няма млади и стари, красиви и грозни, злобни и агресивни. В тази земя хората са просто хора, добри и сърдечни. Те не мразят, не се карат, не изпитват завист. Децата им не ни замерят с прашки, а жените им не рушат гнездата ни. Мъжете не ни преследват, защото цапаме колите им. Мама казваше, че тази земя е много далече. Тя не знаеше точно къде се намира, защото е чувала за нея от прелетните птици. Ние не сме такива. Живеем и зиме и лете в града. Излюпваме се, гнездим и създаваме семейство тук, при хората. Те не ни харесват. Казват, че носим зарази, че цапаме и би било по-добре да ни няма. Затова ни гледат с лошо око. Но там, в далечната земя, при добрите хора, не е така. Добрите хора се грижат за нас, живеят с нас и ни обичат. Те обичат всичко около себе си, защото те самите са изпълнени само с любов. Живеят в разбирателство и топлина. Затова аз мисля, че земята на добрите хора е някъде на юг, където прелетните птици казват, че е топло. Но за съжаление те излетяха отдавна. Малко след това разрушиха гнездото ни и ние се разпиляхме. Не видях повече нито братчетата си, нито сестричетата си, нито мама. Една сврака каза, че те вече не са на този свят. А къде са? Да не би да са тръгнали към земята на добрите хора? Сигурно са забравили да ме вземат? Но аз ще ги намеря. Ще тръгна на юг да търся земята на добрите хора и ще открия семейството ми, което лошите хора разпиляха. Там ще живеем щастливо и никой няма да ни наранява. Ще летим на воля, ще гнездим на покривите на добрите хора, а те ще строят за нас хранилки.

     Студено е, искам да полетя натам, но нямам сили. Свраката каза, че ще вали сняг, каквото и да значи това. Сигурно е нещо хубаво, защото знам, че децата го чакат с нетърпение. Казват, че е много весело и бяло. Дано е и топло, защото крачетата ми замръзват, а вече нямам гнездо, в което да се стопля.

     Толкова е студено, имам чувството, че се сраствам с това клонче. Дано дочакам утре белия сняг, ще се сбогувам с хората тук и ще отлетя на юг. Ще търся земята на добрите хора и ще я намеря.