Земята на добрите хора
Има една далечна земя, където хората са добри. Мама ни разказваше за нея вечер, преди да заспим, сгушени в топлата пухена постеля. Там няма млади и стари, красиви и грозни, злобни и агресивни. В тази земя хората са просто хора, добри и сърдечни. Те не мразят, не се карат, не изпитват завист. Децата им не ни замерят с прашки, а жените им не рушат гнездата ни. Мъжете не ни преследват, защото цапаме колите им. Мама казваше, че тази земя е много далече. Тя не знаеше точно къде се намира, защото е чувала за нея от прелетните птици. Ние не сме такива. Живеем и зиме и лете в града. Излюпваме се, гнездим и създаваме семейство тук, при хората. Те не ни харесват. Казват, че носим зарази, че цапаме и би било по-добре да ни няма. Затова ни гледат с лошо око. Но там, в далечната земя, при добрите хора, не е така. Добрите хора се грижат за нас, живеят с нас и ни обичат. Те обичат всичко около себе си, защото те самите са изпълнени само с любов. Живеят в разбирателство и топлин ...